Времето си минаваше. Марвин обядва на терасата, поля обяда с реколтата на граф Сангре ди Омбре от ’36 година и се разположи под гъстата сянка на белия паладиум. Златистото слънце пое към гористите възвишения. По пътя забързано вървеше някакъв човек…
— Татко! — извика Марвин.
— Добър ден, Марвин — поздрави го баща му, умело прикривайки изненадата си. — Трябва да отбележа, че те срещам на най-невероятни места.
— И за теб бих казал същото.
Бащата се намръщи, оправи си вратовръзката и премести куфарчето си в другата ръка.
— В присъствието ми тук няма нищо чудно — каза той на сина си. — Обикновено майка ти ме взима от гарата с колата. Обаче днес нещо закъсня и затова си тръгнах пеша. Реших да скъся пътя и да мина през игрището за голф.
— Ясно.
— Честно казано, най-прекия път се оказа най-заобиколен, защото по мойте сметки се разхождам вече един час, ако не и повече.
— Татко — меко каза Марвин, — не се паникьосвай, но ти вече не си на Земята.
— В шегата ти няма нищо смешно — отбеляза бащата. — Забелязах, че архитектурата не прилича на тази, която може да се види в щата Ню Йорк. Обаче не се съмнявам, че ако мина още сто метра по тоя път, ще изляза на Анандейл авеню, а от там ще стигна до ъгъла на улица „Клен“ и улица „Ела“. А от там до къщи са две крачки.
— Сигурно си прав — съгласи се Марвин. Не му се беше случвало да наддума баща си.
— Е, аз тръгвам. Между другото, Марвин, знаеш ли, че от носа ти виси някакво чуждо тяло?
— Да, сър — отвърна Марвин. — Това е бомба.
Бащата свъси вежди, изпепели сина си с поглед, тъжно поклати глава и продължи по пътя си.
— Нищо не разбирам — сподели по-късно Марвин с Валдец. — Защо всички ме намират? Това е някак си противоестествено!
— Така е — увери го Валдец. — Но е неизбежно, което е по-важното.
— Може и да е неизбежно, но също така е и невероятно.
— Факт — съгласи се Валдец. — Макар че предпочитам да го наричам „форсирана вероятност“. С други думи това е едно от неопределените обстоятелства, с които борави теорията на търсенето.
— Май не ми е съвсем ясно.
— Много е просто. Теорията на търсенето е чиста теория. Което означава, че на книга винаги се потвърждава. Но стига да започнем да е прилагаме на практика, веднага се сблъскаме с трудности, главната от които е неопределеността. Казано на прост език, става следното: наличието на теорията възпрепятства потвърждаването й. Тя не може да отчита влиянието си върху себе си. Идеалният случай е когато теорията на търсенето действа във вселена, където не съществува теория на търсенето. Обаче на практика (а нас ни интересува именно практиката) теорията на търсенето действа във вселена, където съществува теория на търсенето, за която е характерен така наречения „огледален ефект“ или „ефект на самонаслагване“. Според някои изследователи съществува реална опастност от „безкрайно самонаслагване“, при което теорията безкрайно самомодифицира собствените си термини от теория в теория, като накрая достига състояние на ентропия и всички възможни уравнения стават валидни. Това е познато като „Заблудата на фон Грюман“, при който грешката на загатнатата причинна връзка за проста последователност е очевидна. Стана ли ви ясно?
— Май че да. Не разбрах само точно какъв ефект оказва влиянието на теорията върху самата теория.
— Тъкмо това ви обяснявах. Пръвият, или същинският, ефект на теорията на търсенето върху самата себе си и повишаването на стойността на ламбда-си.
— Хмм…
— Ламбда-си, разбира се, е израз, даващ представа обратнопропорционалната зависимост на всички възможни търсения от всички възможни намирания. Ламбда-си нараства, когато е свързана с неопределеността на останалите фактори. Тогава вероятността от неуспешно търсене намалява почти до нула, другата вероятност — от успешно търсене — нараства до единица.
— Това означава ли, че заради този ефект всички търсения ще бъдат успешни?
— Точно така — потвърди Валдец. — Формулирахте го прекрасно, макар и не съвсем строго. Всички търсения ще бъдат успешни в продължение на периода, съответстващ на коефицента на разкритие на системата.
— Стана ми ясно — каза Марвин. — Ако вярвам на теорията, непременно трябва да намеря Кати.
— Да, непременно ще намерите Кати. Нещо повече — непременно ще намерите всеки и всичко. Единственото ограничение е коефицента на разкритие на системата, или РС.
— Ами?
— Търсенията, естествено, са успешни само в периода на РС. Обаче продължителността на РС е променлива величина и се мени в границите от 6,3 микросекунди до 1005,34543 години.