— Мътните да ме ослепят дано — ревна Черния Денис — но ми изглежда великолепно да имаме сред нас тази вечер един момък, който удивително прилича на кралски шпионин!
Марвин предположи, че онзи се опитва да го предизвика, затова пренебрегна острата забележка и запили ноктите си с тънка сребърна пила.
— Е, да пукна и червата ми да изтекат дано — продължи да проклина Черния Денис — ама май тоя тъй наречен джентлемен не е съвсем джентлемен, щом не обръща внимание когато друг джентлемен му говори. А може пък и да е глух, ама аз ще видя таз работа.
— На мен ли говорите? — попита Марвин с изненадващо мек глас.
— На тебе, ами — отговори Черния Денис — щото ми се струва, че не ми харесва физиономията ти.
— Така ли? — учуди се Марвин.
— Аха — изрева Черния Денис — нито пък харесвам маниерите ти, вонята на парфюма ти, нито пък формата на ръцете и краката.
Марвин хвърли остър поглед наоколо. Моментът беше изпълнен с убийствено напрежение и не се чуваше звук освен тежкото дишане на Черния Денис. И тогава, преди Марвин да отговори един човек изтича към Черния Денис. Това беше малък гърбушко, с бледожълтеникаво лице и дълга бяла брада, висок не повече от метър и влачеше копие стърчащо високо над него.
— Я ела, бе — викна той на Черния Денис — Ще проливаш кръв на празника на Свети Ориджин и това дори не ти прави впечатление? Засрами се, Черен Денис!
— Ще проливам кръв, когато си искам, ако ще планините да се срутят — изрева кавгаджията.
— Да, да изкарай му карантията! — кряскаше един дългонос тип от тълпата, едното му око блестеше в синьо, другото кафяво намигаше.
— Йе, изкарай му я! — ревнаха дузина гласове.
— Господа, моля ви — намеси се ханджията, кършейки ръце.
— Придуприждавах Ва — каза и раздърпаната барманка, а подноса с чаши трепереше в ръцете й.
— Айде, остави контето на мира — настоя гърбавият, дърпайки Черния Денис за ръкава.
— Пусни ме бе, гърбицо! — изкрещя Черния Денис и замахна с дясната си ръка. Тя намери дребосъка право в средата на гърдите и го метна през цялата стая върху една маса, където накрая се спря сред трясъци на счупени чаши.
— Да пукнеш дано, и твоя ред дойде! — обърна се побойникът към Марвин.
Марвин продължаваше да си вее с ветрилото, наглед спокоен, но очите му бяха като две цепки. По-наблюдателният би забелязал едва видимия трепет на китката и бедрата му. Марвин благоволи да се обърне към досадника.
— Още ли си тук? — запита той — Момко, твоята натрапчивост става изморителна за очите и досадна за сетивата.
— Така ли? — кресна Черния Денис.
— Така — иронично му отвърна Марвин — Затова се махай, момко, и отнеси прегрялото си туловище със себе си, докато не съм го охладил с кръвопускане, което никой хирург няма да спре.
Черния Денис зяпна от това нечувано нахалство. След това с бързина, неприсъща за размерите му, той измъкна меча си и го стовари на масата с такава сила, че тежкия дъб се разцепи на две. Може би това щеше да се случи и на Марвин, но той вече не беше там.
Задавен от гняв Денис се спусна въртейки меча си като ватърна мелница. Марвин танцуваше с лекота, прибра ветрилото в колана си, нави ръкави, наведе се избягвайки нов удар и скочи върху задната маса сграбчвайки от нея ножа за рязане на месо. След това стиснал оръжието в ръка той се придвижи напред, за да влезе в схватката.
— Изчезвайте, сър — крещеше барманката — Той шъ Ви разцепи кат масата!
— Пазете се, млади човече! — викаше и гърбавият подслонил се под една маса.
— Изръчкай му червата! — ревеше и дългоносият с разноцветните очи.
— Господа, моля ви! — викаше нещастният ханджия.
Двамата биещи се срещнаха в центъра на стаята. Черния Денис, с лице изкривено от гняв, размахваше меча си със сила достатъчна да повали цял дъб. Марвин се придвижваше със смъртоносна увереност, защитавайки се само с ножа си. Той ловко отби един удар, после втори и незабавно контраатакува. Черния Денис парира удара и премина в отбрана, гледайки на противника си с много повече от респект. След това изрева гръмовито и се втурна в атака, изтиквайки Марвин назад през одимената стая.
— Двоен наполеон за големия — викна парфюмираното денди.
— Дадено — отвърна му гърбавия — но забележи, това момче работи доста ловко с краката.
— Движението на краката няма да му помогне да избегне стоманата — отбеляза дендито. — Не ще ли подкрепиш разсъждението ми с кесията си?
— Йе! Прибавям пет луидора — заяви гърбавият докато ровеше в кесията си.
Тълпата бе обхваната от комарджийска страст.
— Десет рупии за Денис! — викаше дългоносият — Отгоре на това предлагам залог три към едно!