— Нека бъдат четири — намеси се друг — и седем към пет за първа кръв! — и изричайки това измъкна торба златни сувенири.
— Дадено — крясна разноокият, залагайки три сребърни таланта и един златен полудинар — а в името на Черната вещица, дори предлагам осем към шест за пробождане в гърдите.
— Приемам — изврещя барманката и извади кесия с талери на Мария Тереза от пазвата си.
— Освен това ще дам и шест към пет за първа ампутация!
— Приемам — ухили се парфюмираното денди — аз пък давам девет към четири, че тоя нежния ще избяга като пършиво куче преди третата кръв!
— Приемам облога — каза Марвин Флин с чаровна усмивка. Изплъзвайки се от удара на Денис той измъкна от джоба си кесия с флорини и я хвърли на деднито. След това се зае сериозно да се бие. Дори в тези няколко тежки момента умението на Марвин да се фехтова можеше ясно да се види. Все пак той беше изправен пред силен и безпощаден противник, въоражен с меч много по-дълъг от смешното оръжие на Марвин, при това противникът беше обезумял от ярост.
Последва атака и цялата тълпа затаи дъх когато Черния Денис се втурна напред като танк. Изправен пред такъв устрем Марвин се видя принуден да отстъпи. Той се качи на масата и усетил, че ще бъде притиснат в ъгъла подскочи високо, хвана се за полиелея прелетя през стаята и леко падна на краката си.
Объркан и почувствал известна несигурност в себе си, Черния Денис прибегна до номер. Когато отново се доближиха, дългата ръка на Денис хвърли стол на пътя на Марвин и докато той го избегне, Денис сграбчи кутия с черен Игнеански пипер от масата и я хвърли в лицето на Марвин. Но лицето на Марвин не беше вече там.
Завъртайки се на левия си крак Марвин си послужи с коварна тактика. Финтира веднъж с ножа, дваж с очите си и накрая завърши с перфектен минаващ удар комбиниран с крачка назад.
Черния Денис се облещи тъпо и само успя да види дръжката на Марвиновия нож стърчаща от гърдите му. Очите му се отвориха широко от изненада, а ръката му с меча закъсняло замахна. Марвин спокойно се обърна на петите си и бавно се отдалечи оставяйки незащитения си гръб изложен на блестящото острие.
Черния Денис се опита да замахне отново, но вече тънка сива пелена падаше пред очите му. Марвин беше нанесъл удара с изключителна прецизност. Затова и мечът на Черния Денис изтрака на пода, а миг по късно към него се присъедини и тежкото тяло на скандалджията.
Без да се обръща назад Марвин прекоси стаята и седна на стола си. Отвори ветрилото, след това намръщено изтри челото си с дантелена носна кърпичка. Две или три капки пот лъщяха по лицето му. Марвин изтри и тях и изхвърли кърпата. Стаята тънеше в абсолютна тишина. Дори разногледият като че ли бе спрял да диша. Това може би беше най-смайващото представление на фехтовачи, което зяпачите бяха виждали. До един скандалджии и побойници, непризнаващи господар, сега те явно бяха впечатлени.
Миг по-късно избухна страшна врява. Всички се тълпяха около Марвин, поздравяваха го и хвалеха майсторството му във фехтовката. Двамата въжеиграчи (братя, по рождение глухонеми) издаваха съскащи звуци, гърбавият се хилеше и броеше печалбите си със запенена уста, барманката гледаше с нескрит възторг към Марвин, а ханджията черпеше всички за сметка на заведението. Разногледият подсмърчаше с дългия си нос и мърмореше за късмет, дори парфюмираното денди дойде да поднесе поздравления.
Бавно в стаята се завръщаше стария порядък. Двама слуги с борчески вратове извлякоха навън тялото на Черния Денис, а тълпата изпрати трупа с обелки от портокали. Печеното отново бе заредено на шиша, а тракането на зарове и плясъкът на карти се чуваха дори през свирнята на еднокракия сляп цигулар. Дендито се насочи към масата на Марвин и свали почтително шапката си.
— Моите почитания, сър, вие наистина владеете чудесно изкуството на фехтоването и на мен ми се струва, че вашите умения могат да бъдат оценени в службата на Кардинал Макчъри, който винаги е търсил храбри и силни момци като Вас.
— Не се продавам — каза Марвин тихо.
— Радвам се да чуя това — отвърна дендито.
Поглеждайки мъжа пред себе си по-внимателно Марвин откри същата бяла роза на бутониерата и копие от „Целзиев дневник“ (четвърто издание) в ръката му.
Очите на дендито блеснаха предупредително. С най-обикновения си глас той каза:
— Е, добре, сър, моите поздравления отново, а ако не възразявате бих Ви поканил в апартамента си на Авеню Мартирс. Бихме могли да дискутираме най-изтънченото от боя със саби и да пийнем малко вино, което семейството ми съхранява от 103 години.
Едва сега Марвин разпозна под дегизировката човекът, който му предаде бележката на площада.