— Симпатяга, а? — подхвърли мистър Блендърс.
Марвин кимна резервирано.
— Живее в Уогомстамк, накрая на Изчезващата Пустиня в Нови Южен Марс. Сигурно знаете, че това е много популярен туристически кът. Мистър Крагаш, подобно на вас самият, е обсебен от манията да пътешества и си търси подходящо тяло-носител. Предоставил е изборът изцяло на нас, като постави само едно условия — здраво тяло и здрав дух.
— А бе не че се хваля, но винаги са ме считали за здравеняк.
— Това веднага се вижда — успокои го мистър Блендърс. — Имам някакво предчувствие, наречете го ако искате интуиция, но за трийсет години работа с хора съм свикнал да се доверявам на предчувствията си. Вече разкарах трима, които желаеха тоя Обмен, като се доверявах само на интуицията си.
Явно мистър Блендърс толкова се гордееше с това си качество, че Марвин се осмели да вметне:
— Ами?
— Изобщо не се съмнявайте. И през ум не може да ви мине колко кандидатури на ден ми се налага да отсявам и отпращам. Сблъсквал съм се с всякакви психопати, търсещи мръсни и забранени приключения, купища престъпници, опитващи се да се измъкнат от обсега на местните закони, разни емоционално неуравновесени типове. Всички тях ги отпращам.
— Надявам се, че не ви приличам на представител на споменатите категории? — Марвин едва сдържаше смеха си.
— Смело мога да заявя — не! Склонен съм да ви причисля към напълно нормалните млади хора. Дори към прекалено нормалните, ако има такова понятие. Обсебила ви е манията да пътшествате, което е напълно нормално за вашата възраст. Тази страст е съизмерима с влюбването, с участието в справедлива война или със световен траур, или с други младежки чудатости. Трябва да сте щастлив, че природната ви интелигентност или просто късметът са ви довели при нас — най-старата и надеждна фирма, която се занимава с Обмен на Разуми. Добре, че не сте попаднали при някой от нашите конкурентчета или, не дай си Боже, да се обърнете към Свободния Пазар.
Марвин не знаеше абсолютно нищо за Свободния пазар, но си замълча, защото не искаше да показва невежеството си.
— А сега, преди да изпълним молбата ви, се налага да уредим някои формалности.
— Формалности? — учуди се Марвин.
— Ами да. Първо ще ви направим пълни изследвания — телесни, духовни и морални. После заедно с марсианеца ще подпишете договор за ответна вреда, според който всяка вреда — умишлена или случайна, която е причинена на тялото-носител, ще бъде: 1) възмездена по цени, установени от междузвездната конвенция, и 2) нанесена в същия размер на другото тяло съгласно lex talionis.
— Това пък какво е?
— Казано на обикновен език — законът на джунглата. Око за око, зъб за зъб — поясни мистър Блендърс. — Да допуснем, че докато сте в тялото на мерсианеца, вие му счупите крака. Според междузвездното право когато се върнете в своето тяло, вашият крак също ще бъде счупен по максимално научен и безболезнен начин.
— Дори ако съм го направил без да искам?
— Особено тогава. Забелязахме, че когато има подписан договор за ответна вреда, случайностите почти изчезват.
— Започвам да си мисля, че това е опасно.
— Всяко целенасочено действие е донякъде опасно — отвърна мистър Блендърс. — Обаче рискът при Обмена на Разуми е статистически нищожен, ако заобикаляте отдалеч Усуканият Свят.
— Ама аз не знам нищо за него — призна Марвин.
— Всички знаят толкова — небрежно отговори Блендърс. — Затова са на мнение, че е хубаво да се държите настрана от него.
Марвин бавно кимна.
— Друго?
— Нищо особено. Бумащина — отказ от особени права и привилегии и тем подобни. И, разбира се, длъжен съм да ви предупредя да се пазите от метафоричната деформация.
— Добре. Готов съм да ви изслушам.
— Ама аз току-що ви предупредих! — възкликна мистър Блендърс. — Но мога да го направя още веднъж. Пазете се от метафоричната деформация.
— С удоволствие, но не знам какво е това.
— На практика е съвсем лесно. Ако ви е по-удобно, може да го считате за една от формите на ситуационното безумие. Вижте сега, способността ви да възприемате новости не е безкрайна. Оказва се, че когато пътешествате на други планети нейните граници са съвсем тесни. Новите впечатления са прекалено много, потокът им става непоносим и мозъкът търси почивка чрез аналогии. При този процес се създава мост вежду вече възприетото известно и неприемливото неизвестно. Облича непоносимото неизвестно с желаната тога на нещо познато. Когато субектът не се справя с потокът нова информация чрез естествените концептивни аналогии, тогава става жертва на перцептивни аналогии. Процесът е известен още под името „пансаизъм“. Стана ли ви ясно?