— Знам мястото — каза Марвин.
— Той тъкмо завършваше своя труд „Етиките на Нерешителността“, над които работеше последните двайсет години. Когато внезапно въоръжени мъже нахлули в стаята, където работел, елиминирайки предварително прислугата и подкупвайки личният му бодигард. Никой не бил в състояние да спаси дъщеря му, безпомощна да направи каквото и да е. Тези непознати отвлекли д’Агустин и изгорили всички налични копия на книгата му.
— Позор! — извика Марвин.
— Дъщеря му, свидетел на ужасната гледка, припаднала и била като мъртва, а в следствие на небрежно свестяване покосена от истинската смърт.
— Ужасно! — промълви марвин — Но кой би посегнал с насилие на безопасен писач, когото мнозина наричат филосов на нашето време?
— Казвате „безопасен“? — възрази сър Жул, а устните му се изкривиха в болезнена гримаса — Значи ли това, че не сте съгласен с трудовете на д’Агустин?
— Не притежавам привилегията да ги отричам — каза Марвин — Но си мисля, че писанията на такъв мил и достоен човек сигурно…
— Нека уточня — прекъсна го сър Жул — Този добър и праведен старец, за когото говорим, воден от необратимите процеси на Логическата индуктивност, предлагаше теоретично доктрини, които ако получеха широка известност биха причинили кървава революция.
— Това едва ли е достатъчно — отговори Марвин хладно — Да не би да ме подстрекавате към бунт?
— О, не, не! Доктрините, които д’Агустин заявяваше, не са толкова опасни в същността си, колкото последиците им. Така да се каже, те са тембъра на Моралния Фактицизъм и са не повече бунтовни от последователното месечно растене и намаляване на луната.
— Но… дайте ми един пример — каза Марвин.
— Д’Агустин заявяваше, че хората се раждат свободни.
Марвин се замисли над казаното.
— Ново виждане — рече той накрая — но нелишено от смисъл. Кажете ми още.
— Той декларираше, че праведните дела са богоугодни.
— Странен начин на мислене — реши Марвин — и все пак…
— Също така поддържаше схващането, че живот без изпитания не си струва да се живее.
— Доста радикална гледна точка — каза Марвин и добави той след секунда размисъл, втренчил поглед в облицования с теракота таван: — Не би ли могъл новият ред да се възцари издигайки се от хаоса, от който безспорно е излязъл? Не би ли могъл да се роди един нов свят, в който ужасните заплахи от страна на църквата ще изчезнат и ще отстъпят мястото си на една нова връзка между човека и Бога, без посредничеството на тлъсти свещеници?
— Наистина ли мислите, че това е възможно? — попита сър Жул с глас на кадифе, плъзгащо се по коприна.
— Да! — отговори Марвин — Да, в името Господне, аз вярвам! И ще се присъединя към Вас в спасяването на Д’Агустин и в разпространяването на тази странна и революционна нова доктрина!
— Благодаря Ви — каза Жул простичко. И направи жест с ръка.
Една фигура се плъзна иззад стола на Марвин. Това беше гърбавият. Марвин почуства смъртоносния допир на стомана, когато съществото измъкна ножа си.
— Нямаме намерение да Ви нападаме — искрено каза Жул — ние сме сигурни във Вас, но тъй като вече знаете нашия план, дълг ще бъде за нас да скрием скромното си правосъдие в безименен гроб.
— Предпазливостта никога не е излишна — отвърна Марвин сухо — но би ми се искало да не я демонстрирате чак толкова.
— Такава е съдбата ни — продума гърбушкото — Но всъщност не бяха ли казали древните гърци, че е по-добре да умреш в ръцете на приятели, отколкото да живееш в ноктите на врага?
Ролите ни в този свят са вече избрани от неумолимата Съдба и доста мъже, намислили си да играят ролята на Императора в тази сцена на Живота изведнъж откриват, че са вече трупове.
— Сър — каза Марвин — приличате ми на човек който сам се е сблъсквал с подобни проблеми.
— Добре казано — засмя се гърбавият — Но не аз избрах за себе си тази унизителна роля, а обстоятелствата ме научиха да го сторя.
Казвайки това, гърбавият протегна крака, които досега умишлено бе прикривал и се изправи в пълния си ръст — близо метър и деветдесет. След това отвърза ремъците, с които беше привързана гърбицата му, изтри грима от лицето си, разроши косата си, захвърли дървеният крак и изкуствената брада и обърна към Марвин истинското си лице.
Марвин внимателно наблюдаваше това преобразяване, след което се поклони ниско, възкликвайки:
— Милорд Ингълнук Бар на Идризи-сан, пръв лорд на Адмиралтейството, Роднина на министър-председателя, Извънреден съветник на Краля, Яростен Меч на Църквата, Председател на Висшия Съвет!