— Аз съм тази личност — съгласи се Ингълнук — И се правя на гърбушко, но повече от политически причини, защото ако в присъствието ми тук се усъмни моят съперник, Лорд Блакамур де Мордевунд, всички ние ще бъдем мъртви преди жабите в Понд Роял да изкрякат при първите лъчи на Фобос.
— Явно корените на конспирацията са проникнали надълбоко — коментира Марвин — Но въпреки всичко аз ще Ви служа и дано Бог ми даде сила, додето накой кръчмарски скандарджия не ме светне в шкембето с метър стомана.
— Ако намеквате за инцидента с Черния Денис — каза сър Жул — мога да Ви уверя, че беше предизвикан от вездесъщите шпиони на Сър Блакамур. Всъщност Черния Денис беше един от тях.
— Ново двайсет! — изуми се Марвин — Този октопод, изглежда, има много пипала. Но, господа, питам се защо от многото достойни джентълмени в това кралство, вие се спряхте на един, който не притежава нито пари, нито имоти, нито положение в обществото и дори няма титла или е носител на име с вековна история?
— Вие сте безразсъден в скромността си — засмя се лорд Ингълнук — защото всеизвестно е умението Ви да се фехтовате, дори бихте затруднили майсторите на сабята на почитаемия Блакамур.
— О, аз съм само ученик в това изкуство — отговори Марвин безгрижно — Но ако този мой скромен дар би Ви послужил — моля, вземете го. Е, джентълмени, какво бихте желали от мен?
— Планът ни — започна Ингълнук бавно — има предимството, че е много дързък и недостатък, че е много опасен. Животът ни е поставен на карта и с едно раздаване можем да спечелим всичко или да се простим със земния си път.
— Залогът е смъртоносен! И все пак, струва ми се, че вие не бихте поели този риск.
Марвин се усмихна, докато обмисляше отговора си и каза:
— Бързата игра винаги е по-интересна.
— Отлично! — пое въздух с облекчение Жул, ставайки. — Трябва да отидем в Кесълтат в Долината на ромите. По пътя ще Ви запознаем с детайлите в нашата схема.
Тримата облякоха палтата си и слязоха по витата стълба. Минаха покрай портиера и стигнаха до старата западна стена. Тук ги чакаше карета и двама въоръжени стражи. Марвин понечи да влезе в каретата, но видя някой, който вече беше вътре. Беше момиче и взирайки се отблизо…
— Кати — извика той.
Тя го погледна неразбиращо и отговори със студен, повелителен глас:
— Сър, аз съм Катерина Д’Агустин, не Ви познавам и се учудвам на фамилиарността Ви.
В красивите и сиви очи не се забелязваше да го е разпознала, но нямаше време за въпроси. Защото, както предположи сър Жул, викът може би се е чул надалече.
— Ей, вие там, в каретата! Спрете в името на Краля!
Хвърляйки бърз поглед назад Марвин видя един драгунски капитан с десет въоражени мъже.
— По дяволите! — викна Ингълнук — Бързо, кочияш, изведи ни оттук!
Четирите дървени колела с трясък понесоха каретата по тясната алея.
— Могат ли да ни хванат? — запита Марвин.
— Вероятно — отвърна Ингълнук — Изглеждат дяволски бързи, да пукнат дано!… Извинете ме, мадам!
Още няколко секунди Ингълнук гледаше конниците, които препускаха на двайсетина метра зад тях, а сабите им лъщяха на оскъдната светлина на уличните лампи. След това све рамене и отново се обърна напред.
— Позволете ми да се поинтересувам — запита Ингълнук — дали сте запознат с последните политически събития тук или другаде в Старата Империя, защото това сведение е нужно за различните форми и моменти в схемата ни.
— Боя се, че политическите ми познания са незабелжимо скромни — отговари Марвин.
— Разрешете ми тогава да Ви разкрия някои детайли от фона, на който се развива тази ситуация.
Марвин се облегна назад, заслушан в тропота на конските копита. Кати, седнала срещу него, гледаше студено перата по шапката на сър Жул. Лорд Ингълнук започна разказа си.
ГЛАВА 27
Старият крал умря преди по-малко от десетилетие в разгара на Суесианската ерест, без да остави ясен наследник на трона на Мълвавия.
Така страстите на изстрадалия континент кипнаха. Трима претенденти се бореха за Пеперудения трон. Принц Мороуей Темски притежаваше Изяснителна грамота, която беше спечелил от корумпирания, но все още официален Изборен съвет. И ако това не беше достатъчно, развиваше доктрината „Регал Имплитуд“, според която той беше признат, легален, втори (и единствен жив) син на барон Норуей — полу-братовчед на сестрата на стария крал.
В по-малко размирни времена това би било достатъчно. Но за континент, раздиран от гражданска и религиозна война, недостатъците не бяха толкова в претендента, колкото в самият акт на претендиране.
Принц Мороуей беше само на осем години и никой не го беше чул да произнася дори една дума. Според портрета на Муви, той имаше чудовищно голяма глава, увиснала челюст и разфокусиран поглед на хидроцефален идиот. Единственото му удоволствие беше неговата колекция от червеи (най-прекрасната в целия континент).