Даркмут се принуди да прекипира галеоните си, а Хостратър плати на Васкианските конници, като същевременно ги обучаваше за нов тип война.
Ромруго циментира новия си съюз с Пулс, установявайки сепаративен мир с Ерикмут, и сложи началото на люта конкуренция между Мортжу и и епилептичния, но непреклонен Мърви. До всичко това стоеше Мороуей Темски, съюзник по неволя на Рулските пирати, и наблюдаваше от източните склонове на Ехилидите изпълнен с трепетно очакване.
Именно този момент на напрежение Милорд Д’Агустин избра, за да огласи завършването на своя философски труд…
Гласът на Ингълнек бавно заглъхна и известно време не се чуваше никакъв звук освен тропота на конските копита.
— Сега разбирам — промълви Марвин.
— Знаех си — топло отговори Ингълнук — и в тази светлина мисля, разбрахте, че нашият план е да проникнем в Касългат и незабавно да ударим.
Марвин кимна.
— При тези обстоятелства май няма друг изход.
— Но първо трябва да се отървем от тези досадни драгуни — каза Ингълнук.
— Колкото до тях — отвърна Марвин — имам план…
ГЛАВА 28
С хитра и ловка маневра Марвин и приятелите му успяха да се изплъзнат от преследвачите си и необезпокоявани влязоха в големия ограден с ров и крепостна стена Кесългат. Когато удари полунощ конспираторите решиха да отдъхнат малко преди героичния опит да спасят Д’Агустин от алчните нокти на Блакамур.
Марвин почиваше в стаята си в източното крило след което бе шокирал прислужника, настоявайки за съд с вода, в който да измие ръцете си. Това предизвика дълбоко учудване у всички, защото в тези времена дори придворните дами криеха мърсотията си зад парфюмираните воалетки. Но Марвин беше придобил навици от времето на престоя си при езичника Тескос в Южно Ремуве, чиито сапунени фонтани и сюнгерни скулптори представляваха чудо на чудесата на безучастното, кирлясало северно гражданство. И така въпреки смеха и подигравките на благородници и духовенство Марвин обясняваше, че всекидневното търкане на ръцете не причинява вреда, поне докато водата не докосва друга част на тялото.
Приключил с измиването, облечен само в кюлоти от черен сатен, бяла дантелена риза, ботуши за езда и дълги до раменетне ръкавици, въоръжен с меча си Стабатско Сърце, предаван само от баща на син вече петстотин години, Марвин чу лек шум зад гърба си и светкавично се обърна с ръка на оръжието.
— О, сър, нима мен ще пронижете с тоз ужасен меч? — промълви Лейди Катерина — защото това беше тя — стоейки точно до обкованата с желязо врата.
— Воистина, височеството Ви ме стресна — отговори Марвин — но, както втурнахте се Вий така аз щях да Ви пронижа, но не със меч, а с оръжие по-вярно.
— Ах, сър — тъжно каза Лейди Катерина — нима насилие използвате над дама?
— По-право е: насилие за Вашето доволство — отвърна Марвин галантно.
— Ах, как сте сладкодумен Вий — каза Лейди Катерина — но вярвам аз, че дългите езици неспособни са с такава сила меча да въртят.
— Височеството Ви покрива ме с неправда — заяви Марвин — затуй и дръзнал бих да кажа, че моят Меч е всякога готов, способен да прониже всичко, дори преградата най-твърда на света и пак готов ще е за втори удар. А настрана от туй владея фини хватки и чест за мене би било на вашето внимание да ги предложа.
— О, не, в ножицата своя, меча Вий пъхнете — възмутено възрази Катерина, но очите й блестяха — Не любя ази тоз стоманен звън, затуй що острието самохвалствено, оказва се внезапно от калай, блести в очите то, но дяволски безвредно е на допир.
— Но аз Ви моля — острието докоснете — възкликна Марвин — и тъй ми докажете Ваш’те думи.
Тя обаче паклати красивата си глава.
— Сър, туй дело е на белобради философи, а дамата на интуиция се оповава.
— Пред интуицията Ви прекланям се аз — рече Марвин.
— Но що Вий знаете за интуицияна женска, Владетелю на Меч непобедим?
— Сърцето ми казва, че сте прелестна, прекрасна, със чудесни форми, нежен аромат и …
— Но, спрете, сър! — извика Лейди Катерина поруменяла, веейки си със японско ветрило, чиято нагъната повърхност изобразяваше Обсадата на Иичи.
И двамата мълчаха. Бяха разговаряли на древния език на любовта, в който символичните апострофи играеха важна роля. Но сега сянка на сериозност легна върху им. Марвин намръщено подръпваше стоманените копчета на бялата си дантелена риза. Лейди Катерина гледаше обезпокоено.
Тя беше облечена в гълъбовосиня рокля на хромаво червени райета и според обичая деколтето беше изрязано ниско, като откриваше основата на малките й гърди. На краката си носеше сандали от дамаска с цвят на слонова кост, а косата й, вдигната високо, беше украсена с гирлянд от пролетни цветя. Никога през живота си Марвин не бе виждал по-красива гледка.