— Не бихме ли могли да спрем тази безкрайна игра на думи? — попита Марвин тихо. — Не бихме ли могли да кажем това, което е в сърцата ни, вместо да увъртаме и да се изплъзваме с разни недомислици?
— Не бих посмяла — промърмори Лейди Катерина.
— И все пак ти си Кати, която ме обичаше някога в друго време и на друго място — неумолимо настояваше Марвин — а сега си играеш с мен на галантност.
— Не трябва да говориш за това, което е било някога — изрече Кати с ужасяваш шепот.
— Но все пак някога ти ме обичаше! — извика Марвин горещо — Отречи го ако можеш!
— Да — призна тя с глух глас — обичах те някога.
— А сега?
— Уви!
— Моля те, кажи ми причината!
— Не, не мога!
— По-скоро не искаш!
— Както желаеш; изборът е слуга на сърцето. Но бих желала да не вярваш на това — каза тя меко.
— Нима? Тогава може би желнието е баща на намерението — лицето на Марвин стана твърдо и безмилостно — а поставяйки всичко това в семейна връзка всеки човек, дори и не най-мъдрият би признал, че Любовта е свързана със своята полу-сестра — Безразличността, а Недоверието е заварениче на жестоката мащеха — Болката.
— Защо се отнасяте така с мен? — болезнено извика Кати.
— Но, лейди, Вие не ми оставяте друг избор — обясни Марвин с глас като звънтящ бронз. — Така моята лодка на Страсттта е изоставена в Морето на Спомените, отвяна далеч от курса си от вятъра на Безразличието и насочена към скалистия Бряг на Агонията на Неумолимия Прилив на Човешки действия.
— И все пак, не бих искала да е така — каза Катерина и Марвин изненадан почувства необяснима мекота в гласа й.
— Кати…
— Не, това не може да стане! — извика тя, отстъпвайки назад в агония, гърдите й се издигаха и спускаха в ритъм с емоциите, бушуващи в нея. — Ти не знаеш за злочестата ми съдба.
— Настоявам да знам! — извика Марвин, след това се извърна с меча си в ръка.
Защото дебелата дъбова врата на стаята му безшумно се беше отворила и там небрежно облегнат стоеше мъж със скръстени на гърдите ръце и полуусмивка над покритите с брада устни.
— Господи! Разкрити сме! — викна Катерина и притисна с ръце разтрепераните си гърди.
— Какво желаете, сър? — попита Марвин — Настоявам да узная името Ви и причината за това нелюбезно посещение!
— Незабавно ще се разкрия пред Вас — отговори мъжът на вратата — Името ми, сър, е Лорд Блакамур, срещу когото са насочени детинските Ви планове, а влязох в тази стая по простата привилегия на онзи, който се чувства длъжен да се представи на младия приятел на жена му.
— Жена му? — откликна Марвин като ехо.
— Тази жена — заяви Блакамур — която има съмнителния навик да посещава гостите ми, наистина е Многоуважаваната Катерина Д’Агустин ди Блакамур, многообичната съпруга на Вашия покорен слуга.
И казвайки това, Блакамур свали шапката си и се поклони, след което отново се облегна до вратата. Марвин прочете истината в замъглените от сълзи очи на Кати. Кати, неговата любима Кати. Ала нямаше време за размишления, защото главния обект за размисъл — Блакамур — стоеше насред стаята и не даваше никакъв знак за състоянието, в което се намираше.
А това недвусмислено означаваше, че състоянието не е съвсем такова, каквото Марвин предполагаше и нишките на съдбата са ужасно преплетени. Блакамур в Кесългат? Марвин се замисли върху това и студени тръпки го побиха, като че ли ангелът на смърта разпери крилете си над него. Убиец скрит в стаята — но за кого?
Марвин очакваше най-лошото, но бавно се обърна с лице застинало като маска от обсидиан и поглед вперен в онзи който, беше съпруг на любимата му и похитител на нейния баща.
ГЛАВА 29
Милорд Лампри ди Блакамур стоеше безмълвен. Той беше малко над средния ръст, а лицето му беше обградено от гъста растителност, подчертана от острата му, късо подрязана брада, внушителни бакенбарди и коса, която той беше пуснал да пада свободно по раменете, а върху челото образуваше леки букли.
Усещането за сила и мощ се допълваше от широките му рамене и десница на човек, свикнал да си служи с оръжие. Лицето му беше студено и красиво, пресечено единствено от белег, започващ от лявата буза до ъгъла на устата му.
— Би изглеждало, че ще играем този фарс още дълго. Но не. Развръзката наближава.
— В такъв случай подготвен ли е милорд за третото действие? — попита Марвин.