— Актьорите знаят репликите си — отвърна Блакамур и небрежно щракна с пръсти.
В стаята влязоха Милорд Ингълнук, следван от сър Жул и взвод от намръщени Тюрингски войници с мечове в ръце.
— Какъв е този дяволски капан? — запита Марвин.
— Кажи му… братко — подигравателно изрече Блакамур.
— Да, вярно е — каза Лорд Ингълнук с посърнало лице.
— Блакамур и аз сме полу-братя, тъй като нашата обща майка беше Маркиза Розита Тимонска, дъщеря на Електер Брандейски и снаха на Лонгсуърд Силвърблейн, баща на Ерик Червеноръкия, чийто първи съпруг Марчело Блатния беше мой баща, но след болестта му тя се омъжи за Хънтфорд, Кралското копеле…
— Демодираното му чувство за чест го прави особено чувствителен — отбеляза със насмешка Блакамур.
— Странно е — възрази Марвин — когато честа на един човек му причинява безчестие.
Ингълнук наведе глава ине каза нищо.
— Колкото до Вас, миледи — каза Марвин обръщайки се към Кати — озадачен съм от факта, че сте избрали за съпруг похитителят на Вашия баща.
— Уви — отговори Кати — трудно ми е да говоря за това, защото той ме затвори тук със заплахи и ме похити посредством мрачната си мощ, която притежава, а после с помоща на дяволски дроги, двусмислени думи и лукави движения на ръцете той обърка сетивата ми до състояние на престорена страст и всеки път при допира на проклетото му тяло и устни бях близо до припадък. И тъй като удобствата на религията ми бяха отказани през този период, нямаше начин да узная истината и затова се поддадох. Но за мен няма никакво извинение.
Марвин се обърна към човека, който беше последната му надежда.
— Сър Жул! Сложете ръка на меча си, все още можем да намерим път към свободата!
Блакамур се засмя сухо.
— Мислите, че ще го направи? Може. Но ще бъде за да обели някоя ябълка или каквото там измисли. Марвин втренчи поглед в лицето на приятела си и видя на него изписан срам, по-дълбок от море и по-безнадежден от отрова.
— Истина е — потвърди сър Жул, опитвайки да запази гласа си спокоен — Не мога да Ви помогна, макар че сърцето ми се къса като Ви гледам.
— Но каква власт, по дяволите, има Блакамур над вас?
— Уви, добри ми приятелю — отнвърна безпомощния Жул.
— Това е измамничество толкова ясно и логично, като че ли е неоспоримо. И все пак… знаеше ли ти, че аз съм член на тайна организация известна като Сивите рицари?
— Не знаех това — каза Марвин — Но Сивите рицари винаги са били приятели на учените и подкрепа на благочестивите, а най-вече те бяха опозиция на краля, тоест възприемаха каузата на Д’Агустин.
— Така е наистина — каза нещастният Жул и лицето му се сгърчи в болезнена гримаса — аз също вярвах в това. Но един ден миналата седмица научих, че нашият Главен Учител Хелвеций се е споминал…
— Благодарение на парче стомата в дроба — добави Блакамур.
— …така аз се оказах обвързан към новия Главет Учител, колкото и ужасно да звучи.
— А новият Учител? — запита Марвин.
— Така се случи, че това съм аз! — извика Блакамур и Марвин забеляза на показалеца му големия пръстен — печат на Реда.
— Да, така стана всичко — повтори той и лявата страна на устата му се изкриви цинично — Аз завзех тази древна организация, тъй като тя е добър инструмент за моите нужди. И сега аз съм Господар и единствен Арбитър, отговорен за това да няма друга сила освен Адът и да не звучи друг глас освен моят собствен!
Имаше нещо величествено в Блакамур в този момент. Отблъскващ и жесток, какъвто си беше, самовлюбен, самоуверин и нехаещ за другите и все пак мъж. Поне така се стори на Марвин.
— А сега — каза Блакамур — статистите са на сцената, но ни липсва един актьор, за да завърши нашата драма. И този наш последен изпълнител, дълго и търпеливо чакаше реда си, наблюдавайки конвулсиите на ситуацията ни, за да ни донесе дългоочаквания момент на слава. Спокойно, той идва!
Звук на тежки стъпки се чу в коридора.
Хората в стаята слушаха и чакаха. Вратата бавно се отвори…
Влезе маскиран мъж, облечен в черно от глава до пети носещ на рамото си огромна двуостра брадва. Той застана на прага като че ли се чудеше дали да влезе.
— Добре дошър, екзекуторе — поздрави го Блакамур — Всичко е вече свършено и дойде време да изпълним последното действие от този фарс. Пазачи, напред!
Стражите се приближиха с извадени мечове.
Те завързаха Марвин и наведоха главата му, оголвайки врата.
— Екзекутор! — викна Блакамур — Изпълни дълга си!
Палачът направи крачка напред и опита с пръст острието на грамадната брадва. Той издигна оръжието високо над главата си, застина неподвижно за миг, сегне започна да го спуска.