Според някои върховното откритие на интелекта е, че всичко може да бъде преобърнато наопаки и да бъде превърнато в собствената си противоположност. Изхождайки от това допускане, биха могли да се проведат доста занимателни игри, но не препоръчваме прилагането му в Усукания свят, където всички правила са еднакво произволни, включително правилото за произволността на правилата.
Не се надявай да надхитриш Усукания свят. Той е по-голям и по-малък, по-дълъг и по-къс от теб. Той просто съществува.
Това, което съществува, не се нуждае от доказателства. Същността на всички доказателства е стремежът да се създаде нещо.Доказателството е истинско само за себе си. То не свидетелства за нищо, освен за наличието на доказателство, а това нищо не доказва.
Това, което съществува, е невероятно, тъй като всичко е чуждо, ненужно и замъглява мисленето.
Възможно е тези бележки за Усукания свят да нямат нищо общо с него. Но пътешественикът е предупреден.
Из „Неумолимостта на Благовидния“ от Зе Крагаш (от библиотеката „Марвин Флин“)
ГЛАВА 32
Преходът беше внезапен и съвсем не според очакванията на Марвин, който бе слушал какво ли не за Усукания свят и си го представяше като страна на спотаени сенки и изменчиви цветове, една гротескна страна на чудесата. Обаче моментално му стана ясно, че представата му е била романтична и неточна.
Марвин чакаше на дълга дървена пейка в тясната приемна заедно с още десетина човека. Въздухът бе спарен от жега и пот. Скучаещи разсилни се разхождаха напред-назад, преглеждаха списъците и от време на време викаха по някой от чакащите, след което започваха да водят шепнешком възбудени разговори. От време на време на някои им писваше и си тръгваха. От време на време се появяваха и нови чакащи.
Марвин чакаше и дремеше. Минутите се точеха бавно, в стаята стана тъмно и някой включи осветлението. Той се загледа в съседите си по скоро от скука, отколкото от любопитство.
От лявата страна седеше висок, приличащ на мъртвец човек с гноен цирей на врата — точно на мястото, където опира яката. Съседът от дясно беше нисък, дебел, червенобузест и явно страдаше от астма. Марвин се обърна точно към него:
— Според вас дълго ли ще чакаме? — попита той. Не че кой знае колко искаше да разбере, а просто се чудеше как да убие времето.
— Адски дълго, това мога да ви кажа — отвърна дебелакът. — Тук, в транспортното бюро, тия проклетници и пръста не си мърдат, дори само да искате да ви продължат срока на шофьорската книжка, а аз съм дошъл тъкмо за това.
Човекът с мъртвешката физиономия се разсмя. Звукът приличаше на удари с палка по празна туба за бензин.
— Ще ти се наложи доста да почакаш, малкия. Попаднал си в Департамента по благосъстоянието, отдела за незначителни суми.
Марвин замислено се изплю върху прашния под и заяви:
— И двамате бъркате, джентълмени. Тъкмо се опитвах да ви обясня, че сме в Департамента, или по-точно в Департамента по риболова. И, според мен, направо е безобразно, когато гражданите и честните данъкоплатци не могат да ловят в осигурен водоем, без за им вземат по половин стотачка за издаване на лиценз.
И тримата си хвърляха злобни погледи. (В Усукания свят изобщо няма герои, обещанията са дяволски малко, изпълнени почти няма, а гледните точки — с лопата да ги ринеш.)
Докато се изпепеляваха с погледи, в тях се надигна чудовщно подозрение. От крайчетата на пръстите на човека, приличащ на мъртвец, закапа кръв. Марвин и дебелакът смутено се намръщиха и се направиха, че не са забелязали. Онзи небрежно пъхна ръка в джоба си, обшит с импрегнирана подложка. В този момент се приближи резсилният:
— Кой от вас е Джеймс Гринъл Стармашъл?
— Аз — отзова се Марвин. — Ако ми позволите да отбележа, чакам от няколко часа и според мен в този Демартамент се работи по много порочен начин.
— Добре де. Така е, защото не са пристигнали машините. — Той направи справка с списъка в ръката си. — Вие ли сте подали молба за труп?
— Точно така — потвърди Марвин.
— И се задължавате да не използвате гореспоменатия труп за аморални цели?
— Обещавам.
— Постарайте се да изложите мотивите, които ви подбудиха да придобиете труп.
— Ще го използвам за украса.
— С какво право?
— Специалист съм по вътрешно обзавеждане и интериор.
— Посочете фамилията или опознавателния кодов номер, или и двете, на последния придобит от вас труп.