Въпросът с имената веднага излезе на дневен ред. Трима от петимата моментално пожелаха да бъдат наричани Марвин, четвъртия искаше да му викат Едгар Флойд Морисън, а петият каза, че се казва Кели.
— Добре, стига толкова — каза Номер Едно със заповеднически тон. — Май е време да престанем да дрънкаме, джентълмени, и да караме подред.
— Еврейският ти акцент няма да помогне — мрачно се обади Номер Три.
— Виж сега, какво разбират поляците от еврейски акцент? — скастри го Номер Едно. — Между другото, аз съм евреин само наполовина, по бащина линия, и колкото и да уважавам…
— Къде съм? — произнесе Номер Две. — Какво ми става, Господи? Откакто напуснах Стенхоуп…
— Млъкни бе, жабар! — сряза го Номер Четири.
— Не се казвам Жабар, а Луиджи — отвърна Номер Две. — Аз живее на твоя велика страна откак малко момче пристигам от село Сан Минестроне дела Супа, nicht wahr?
— Глупости дрънкаш, човече — навъси се Номер Три. — Не си никакво италианче, а просто една второспепенна фигура, статист, че и гъвкав не са те направили. Така че си затвори плювалника, преди да направя една работа с тебе, nicht wahr?
— Вижте — намеси се Номер Едно, — аз съм простоват човек, простодушен, и ако от това ви стане по-леко, че се отрека от правата си върху Марвинството.
— Памет, памет… — мърмореше Номер Две. — Какво става с мен? Какви се тия видения, тия гадни сенки?
— А-ха! — възмути се Кели. — Държиш лош тон, старче!
— Ама това е адски нечестно! — завайка са Луиджи.
— Призивът не е призвание! — отсече Номер Три.
— Ама аз наистина нямам спомени — упорито повтаряше Номер Две.
— И аз не помня кой знае колко — съгласи се Номер Едно. — Ама вдигам ли толкова шум? И не проявявам претенции, че съм човек. Дори да изрецитиирам Левитикус, какво доказва това?
— Много добре казано! — извика Луиджи. — И опровергаването нищо не доказва.
— Аз пък мислех, че си италианец — намръщи се Кели.
— Наистина съм италианец, но израстнах в Австралия. Доста странна история…
— Не е по-странна от моята — прекъсна го Кели. — Викате ми Черния Ирландец. Обаче малко хора знаят, че детството си съм прекарал в Ханхжоу и постъпих доброволец в канадската армия, защото помагах на поддръжниците на Де Гол в Мавритания и французите ме гонеха за това. Затова и…
— Zut, alors! — извика Номер Четири. — Не мога да си трая! Едно е да подлагате на съмнение личността ми, съвсем друго — да петните родината ми!
— Негодуването ти нищо не доказва! — отвърна Номер Три. — Впрочем, все ми е едно. Вече не искам да съм Марвин.
— Пасивната съпротива е форма на атака — не мирясваше Номер Четири.
— Недопустимото доказателство все пак е доказателство — парира Номер Три.
— Не разбирам за какво говорите — намеси се Номер Две.
— Няма да стигнеш далече с твоето невежество — заяде го Номер Четири. — Категорично отказвам да бъда Марвин.
— Никой не може да се отказва от това, което не е — ехидно подхвърли Кели.
— Мога да се отказвам от каквото си поискам, по дяволите! — бойко заяви Номер Четири. — Не само че се отказвам от Марвинството, ами и от испанската корона, поддържам диктатурата във Вътрешната Галактика и жертвам вечното блаженство на Бахаи.
— Олекна ли ти, малкия? Опрощението е присъщо на нежната ми душа — изръси Номер Три. — Кой от вас е Кели?
— Аз — каза Кели.
— Усещаш ли, че само ние с теб имаме имена? — попита Луиджи.
— Така е. Ние не сме като тях.
— Чакай малко! — намеси се Номер Едно.
— Регламента, джентълмени, спазвайте регламента!
— Дръж позиция!
— Пази си здравето!
— Дръж връзка!
— Ама нали това ви казвам — продължи Луиджи. — Ние! Дали са ни имена на базата на доказателства, основани само на догадки. Кели, бъди Марвин, а аз ще съм Крагаш.
— Готово! — извика Кели, докато потушаваше ропота на останалите.
Марвин и Крагаш се усмихнаха един на друг, докато траеше мимолетната еуфория на взаимоопознаването. След това се хванаха за гушите и започнаха да се душат. Тримата номерирани, лишени от природните си права, каквито никога не са имали, заеха традиционните пози на стерилизирана двусмисленост. Двамата с имена, след като получиха индивидуалност, която така или иначе щяха да си присвоят, се удряха и хапеха, изпълняваха страшни арии и се пъчеха докато ги обличат. Номер Едно ги гледа, докато не му омръзна, след което започна да се забавлява с кино.
Това преля чашата. Всички декори се отдръпнаха зад някаква стъклена планина малко по-бързо от прасе на ролкови кънки.
Денят смени нощта, която бе направила от двамата абсолютни глупаци.