Платон е написал: „Не е важно какво правиш, важно е как го правиш“. Но после решил, че светът не е дорасъл за подобна мъдрост и всичко изтрил.
Хамураби и написал: „Неосмисленият живот не си струва да бъде изживян“. Но не бил сигурен дали е така и затова зачертнал всичко.
Буда е написал: „Брамините вонят“. Но после преразгледал становището си.
Вкопчиха се в титатична битка, която, веднъж започнала, нямаше как да бъде спряна. Марвин удари Крагаш под ребрата, след това и в носа. Крагаш побърза да се скрие в Ирландия, а Марви нахлу там с половин легион безстрашни скандинавски воини, с което принуди противника си да предприеме пешечна атака на дамския фланг, която пък нямаше шанс срещу кент-флош-рояла в ръката на Марвин. Последният се протегна да стисне гърлото на противника си, но не улучи и унищожи Атлантида. Крагаш направи маневра по левия фланг и уби един комар.
Кървава битка се разгоря над мъгливите блата на миоцена. Някакъв мравуняк оплакваше загиналата си царица, а Крагаш се вряза като комета в слънцето на Марвин и се разпиля на милиарди войнствени спори. Обаче Марвин безпогрешно откри диаманта сред милионите стъкълца и Крагаш се устреми надолу към Гибралтар. Крепостта му падна през същата нощ, когато Марвин отвлече маймуните на берберите, а Крагаш мина през Северна Тракия, като носеше чуждото тяло скрито в куфар. Хванаха го на границата с Фтистия — държава, която Марвин набързо измисли и й разреши да играе важна роля в европейската история.
Крагаш все повече отслабваше и ставаше по зъл. А колкото по зъл ставаше, толкова повече отслабваше. Набързо изобрети дяловопоклоничеството. Последователите на марвинизма падаха на колене не пред идола, а пред символа. Вбесеният Крагаш се изроди — под ноктите му се появи прах, душата му обрасна с коса.
Накрая Крагаш — олицетворение на злото — се просна безсилен, стискайки в мръсните си нокти тялото на Марвин. Нагласиха смъртта му да изглежда като ритуално изгонване на бесове. Заклаха го с пила, замаскирана като жезъл на патриарх, а главата му размазаха с чук, замаскиран като кандило. Добрият стар отец Флин му даде последни напътствия:
— И не вкусвай хляба си насъщни с котлети!
Погребаха Крагаш в гроб, сглобен от тялото на живия Крагаш. На могилата поставиха камък с изсечена в него подобаваща епитафия, а около нея насадиха цветя-крагашки.
Сега това е тихо местенце. Отдясно има алея, насадена с дървета-крагаши, отляво се издига нефтопреработвателен завод. Тук-там прелитат плечи и пеперуди.
А точно до могилата е мястото, където Марвин отвори куфара и измъкна своето отдавна изгубено тяло. Изтърси го от прахта, среса го, избърса му носа и стегна вратовръзката. След това с подобаваща за случая тържественост го надяна.
ГЛАВА 33
Ето че Марвин се върна на Земята, и то в собственото си тяло. Пристигна в родния си Стенхоуп и откри, че всичко си е както преди. Градчето продължаваше да се намира на триста мили от Ню Йорк, но в духовно и емоционално отношение бе отдалечено на цял век. Точно както и преди, то бе пълно с градини и петнисти крави на фона тучни хълмисти пасища. Засадената с тис Мейн стрийт и самотния вой на реактивния самолет сякаш бяха вечни.
Никой не го попита къде е бил през цялото това време. Даже и най-добрият му приятел Били Хейк си мислеше, че Марвин се е върнал от екскурзия в някой туристически рай като Шангхай или Дъждовната гора по течението на Итури.
В началото непоклатимото спокойствие на градчето потискаше Марвин не по-малко от изненадите при Обмена или стахотните неразбории на Усукания свят. За Марвин постоянството беше нещо екзотично — постоянно очакваше, че постепенно ще изчезне.
Но местата като Стенхоуп не изчезват, а момчетата като Марвин постепенно се отказват от високите си идеали.
През самотните си нощи на мансардата Марвин често сънуваше Кати. Още му беше трудно да си представи, че е агент на Междупланетната служба за Бдителност. Вярно, че маниерте й бяха доста властни, а очите й блестяха с прокурорски фанатизъм. Той я обичаше и знаеше, че вечно ще тъгува за нея, но тъгата го устройваше повече от безумната мъка.
Пък и честно казано взе да се заглежда (по-точно отново взе да се заглежда) по Марша Бейкър, хубавичката и скромна щерка на Едуин Марш Бейкър — най-големия търговец на недвижимо имущество в Стенхоуп.
Може би градчето не е най-доброто място за живот във Вселената, но по-добро Марвин не беше виждал. Тук нещата си бяха точно това, което изглеждат. Метафоричната деформация е невъзможна — кравата си е крава и назоваването й с друго име е чиста проба поетична волност.