— Вярно е. Имах предвид, че тепърва ще присвоите нещо голямо.
— Ясновидството не се счита за доказателство в съда — обяви полицаят. — Освен това да надничате в бъдещето означава да нарушавате закона на свободната воля.
— И това е вярно. Моля да ме извините.
— Няма нищо. Кога ще извърша упоменатото присвояване в особено големи размери?
— След около шест месеца.
— И ще ме арестуват ли?
— Не. Ще напуснете тази планета и ще се скриете на място, където законът за депортиране на престъпници не действа.
— Доста интересно. Я ми кажете, моля ви… Впрочем, ще обсъдим този въпрос после. Сега трябва да изслушате двете страни и да установите кой е виновен и кой е невинен.
Телепатът огледа Марвин, заплаши го с ципестата си лапа и му заповяда:
— Разказвайте!
Марвин разказа всичко — от прочитането на обявата до този момент, без да пропусне нито една подробност.
— Благодаря ви — каза фулзаймецът, когато Флин свърши. — А сега, сър, е ваш ред.
И се обърна към стареца, който се изкашля, почеса се по гърдите, изплю се няколко пъти и започна да разказва.
Често да ви кажа, не знам от къде да започна, затова мисля най-напред да ви се представя. Казвам се Ейджелър Тръс и принадлежа на расата на немуктианските адвентисти. По професия съм съдържател на магазин за готово облекло на планетата Ачелсис V. Магазинчето ми е малко, не е кой знае колко доходно и се намира в Ламберса, на Южния полярен кръг. Всеки ден продавам дрехи на работниците-емигранти от Венера, които са здрави, зелени, дългокоси момчета, изключително невежи и избухливи, нямащи нищо против да се сбият, макар че съм чужд на расовите предразсъдъци.
Професия като моята предразполага към философстване. Не съм богат, но поне, слава Богу, със здравето съм наред, жена ми Алура също, ако изключим хроническата фиброза на щипките. Освен това имам двама големи сина — единият е лекар в Сиднепорт, другият е треньор на „Клантите“. Имам и омъжена дъщеря, което означава, че имам и зет.
На зет си никога не съм се доверявал, защото е конте — има дванайсет чифта нагръдници, а дъщеря ми няма даже приличен комплект пръцичи за чесане. Само че не я съжалявам — сама си изкопа дупката, нека сега си лази вътре. И въпреки всичко, когато един човек толкова се увлича по дрънкулките, ароматичните масла за ставите и тем подобни разкошотии, има за какво да се замислиш. При това разчита само на скромната си заплата като посредник при продажбите на влага (нищо, че според него е инженер по хидросензорни системи).
Вечно се опитва да изкара допълнителни пари, като се впуска във всякакви глупави начинания, които аз съм длъжен да финансирам от моите с пот заработени спестявания — не е лесно да пробуташ дрехи на ония зелени здравеняци. Миналата година, например, реши да става градински мъглар, а аз му викам: „Кому е нужно?“ Ама жена ми настоя да го поощря и разбира се, доста си изпати. А тая година има нов план — този път за вълна втора употреба в цветовете на дъгата от Вега II, която кой знае как е докопал от Хелигоупорт, и искаше аз да я изкупя.
Казвам му: „Според тебе колко от тия венериански кресльовци разбират от маскарадно облекло? Ами че те се радват ако могат да си позволят раирани шорти или роба за празниците“. Само че зет ми никога не разбира от дума и затова ми отговаря: „Виж сега, тате, изучавал съм венерианските обичаи и нрави. Тия момчета са израснали в гората, обичат обредите, танците и особено крещящите цветове. Значи работата е опечена, нали?“
Накратко, нави ме на тая глупост, макар че бях против. Разбира се, реших сам да огледам вълната в цветовете на дъгата, защото на зет си не бих се доверил да оцени даже и парче марля. За тази цел трябваше да прекося половината Галактика и да дойда на Марс, в Хелигоупорт. Така започнах да се готвя за пътуването.
Никой не искаше да си сменим разумите. Не мога да се сърдя на никого — на планета като Ачелсис V никой не се бута доброволно. Изключвам, разбира се, емигрантите от Венера, но те са неразбираем народ. Обаче видях обявата на марсианеца Зе Крагаш, който си предлагаше тялото, защото искал да даде по-продължителна почивка на разума си, като го прати в хладилника. Дяволски скъпо, но нямах избор. Възстанових част от парите, като дадох тялото си на един приятел, който беше ловец на карензи, докато мускулна дискомиотоза не го прикова на леглото. Отидох в Бюрото по Обмените, откъдето ме проектираха на Марс.
Представете си моето негодувание, когато се оказа, че не са ми приготвили тяло! Всички се шашнаха, опитвайки се да изяснят къде е пропаднало тялото-носител. Даже имаха идеята да ме проектират обратно на Ачелсис V, но не стана, защото моят приятел беше отишъл да лови карензи.