Най-после ми намериха тяло от „Терезиенщадт — тела под наем“. Само че те дават телата за не повече от дванайсет часа, защото лятно време са пълни със заявки. Пък и тялото за нищо не става, пясъкът се сипе от него — вижте сами. Отгоре на всичко ми излезе много по-скъпо.
Тръгнах да изяснявам къде е грешката и какво се оказа? Този турист от Земята най-нахално се разхожда в тялото, за което съм платил исканите суми и което съгласно договора трявба да заемам в момента.
Не само че е несправедливо, но и вреди на здравето ми. Това е моята история.
Телепатът се оттегли в килията си да обмисли ситуацията. Не беше минал и един час, когато излезе и обяви:
— И двамата сте наели, разменили или по друг законен начин сте придобили едно и също тяло, по-точно телесната обвивка на Зе Крагаш. Тялото е било предложено от собственика, споменатия Зе Крагаш, на всеки от вас, следоветално сделката е осъществена в разраз с всички съществуващи закони. Действията на Зе Крагаш следва да се считат за престъпни както по замисъл, така и по изпълнение. Предвид стеклите се обстоятелства наредих да изпратят спешно съобщение на Земята за моменталното арестуване на Зе Крагаш и задържането му под стража, докато не бъде предаден в ръцете на съответните власти. Що се отнася до вас, и двамата сте били заблудени да сключите сделка. Но първата, съдейки по датите на догорите, е сключена от мистър Ейджелър Тръс, изпреварил мистър Марвин Флин с трийсет и осем часа. Следователно присъстващата телесна обвивка се присъжда на мистър Тръс като първи купувач. На мистър Флин се препоръчва да прекрати незаконното използване на тялото и да приеме за сведение Предупреждението за Изселване, което му връчвам и което ще започне да действа след шест стандартни часа по Гринуич.
Фулзаймецът подаде на Марвин Предупреждението за Изселване. Флин го пое с мъка, но покорно.
— Според мен е най-добре да се върна на Земята в моето тяло.
— Би било много мъдро от ваша страна — одобри идеята телепатът. — За нещастие в близко време това едва ли ще бъде възможно.
— Как така?
— Според съобщението на земните власти, чиято телепатограма току-що приех, не са успели да открият тялото ви, одухотворено от разума на Зе Крагаш. Резултатите от предварителното разследване показват, че мистър Крагаш е напуснал планетата, отнасяйки вашето тяло и парите на мистър Тръс.
Чак след известно време Марвин вдяна какво става. Все пак осъзна всички последствия, произтичащи от чутото.
Беше попаднал на Марс в чуждо тяло, което се налагаше да освободи. След шест часа щеше да се превърне в разум, лишен от тяло и почти лишен от надеждата да си намери такова.
Само че разумът не може да съществува извън тялото. Бавно и неохотно Марвин Флин прозря, че го чака неминуема смърт.
ГЛАВА 6
Марвин не се поддаде на отчаянието. Затова пък се поддаде на гнева — доста по-оправдана емоция, но също толкова безрезултатна. Вместо да се излага, като реве в съда, той се излагаше, като беснееше из коридорите на Прателствената сграда, искайки или справедливост, или някакъв приемлив неин еквивалент.
Младежът беше глух за всичко. Юристите се опитваха да му набият в главата, че ако справедливостта наистина съществува, би отпаднала необходимостта от всички закони и закончета, а тогава ще изчезне една от най-благородните концепции и цяла професия ще стане ненужна.
Този довод не вразуми побеснелия Марвин, който в момента се бе превъплатил в същество, неподлежащо на убеждение. Въздухът в гърдите му бучеше, докато гръмогласно проклетисваше съдебната система на Марс. В такова настоение приближи врата с надпис: „Бюро за откриавне и арестуване, Междузвезден отдел“.
— А-ха — промърмори Марвин и влезе.
Озова се малка стая, излязла сякаш от страниците на стар исторически роман. Покрай стените чинно стояха старинни, но надеждни електронни калкулатори. До вратата се виждаше един от първите модели на преобразовател на мисли в машинописен текст. Фотьойлите се отличаваха с определените си форми и пластмасовите калъфи в пастелни цветове — от онези, които навяват спомени за отминалите спокойни времена. На стаичката й липсваше само обемистия „Морейни“, за да бъде точно копие на сцена от разказите на Шекли или друг ранен поет от Преходния век.
В един от фотьойлите седеше марсианец на средна възраст и мяташе стрели в мишена, наподобяваща женски задник.
При влизането на Марвин бързо се обърна и каза:
— Отдавна беше време. Чаках ви.