Не очакваше да се натъкне на някакви убедителни следи. Би било достатъчно да докаже, че изчезването на Рахи бе от значение, въпреки че той явно нямаше отношение към убийството на Норкуист. Вече знаеше със сигурност, че Рахи не бе слязъл от полет KU102 в Кувейт. Преди половин час бе получила ясна фотография, на която бе заснето лицето на човека, пътуващ с паспорта на Рахи. Снимката бе направена на летището на Кувейт сити, преди човекът да се прехвърли на полет за Обединените арабски емирства. Междувременно мъжът се бе отървал от дрехите на Рахи и на снимката бе облечен в традиционна бяла джелаба. Въпреки това в кувейтската разузнавателна служба Ал-Мукхабарат бяха убедени, че това е дубльорът.
Тя изпрати снимката по електронната поща до „Хийтроу“ с молба да прегледат заснетия от системата за наблюдение материал и да проверят дали мъжът бе дошъл от Лондон, или бе пристигнал с друг полет. Лично нейното мнение бе, че мъжът е пристигнал на „Хийтроу“ с друг полет същата сутрин, ето защо търсеше съвпадения между имената на вероятните заподозрени и пътниците, оказали се на четвърти терминал — безнадеждна задача, ако изобщо можеше да се нарече така. Все пак уединението в късния час й харесваше, а мисълта, че докато останалият състав на Тайната разузнавателна служба бе погълнат от задушаваща агония заради убийството на Норкуист, тя поне прави някои положителни стъпки за разбулване на събитията на летището, я въодушевяваше.
Докато говореше по телефона с Джордж, офицер от охраната, тя погледна през прозореца към потоците улично движение по северния бряг на Темза. Фокусира погледа си по-близо, върху отражението си в стъклото на прозореца, което тя разгледа спокойно и без суета. Изглеждаше добре за своите тридесет и две години, макар и, вероятно от осветлението, да бе измършавяла и — Господи! — трябваше да си купи нови дрехи!
Джордж все още нямаше нищо за нея. Тя остави слушалката и се върна към горещия списък, мислейки си, че Манила бе перфектното място, където дубльорът можеше да се качи. В същия момент забеляза движение зад стъклената стена на офиса и видя Ричард Спелинг, заместник-шеф на МИ-6 и неговия помощник Хари Сесил.
Още не бе успяла да събере мислите си, нито да подреди бюрото си, и Спелинг влезе в офиса й.
— Господин Сесил твърди, че имате нещо, което си струва.
— Мисля, че господин Сесил малко прибързва — отвърна тя и любезно се усмихна на Сесил.
— Е, все трябва да имате нещо, щом сте искали услуги от приятелите ни в Кувейт сити.
— Проверявах мъжа, който зае мястото на Рахи в самолета за Кувейт. Както знаете, доложих за това в Темз хаус вчера следобед, но предполагам, че в момента са претоварени и затова още никой не ме е потърсил по този въпрос. Така че реших, че мога да отметна малко предварителна работа. — Не беше убедителна и го съзнаваше. Знаеше, че далеч надхвърля правомощията си на член на наблюдаващия Рахи екип.
Спелинг седна срещу бюрото й и с жест отпрати Сесил.
— Аз казвам кога Службата по сигурността е претоварена! — каза той.
Херик внимаваше да не говори много. Кимна.
— Специалният пратеник на президента е убит преди срещата му с министър-председателя. Колко по-зле може да стане?! Как изглеждаме ние в тази ситуация? — погледна я отчаяно и тежко въздъхна, чак изпръхтя. Тя не харесваше Спелинг. Не харесваше просташкия му маниер да не се обръща по име към хората, с които разговаря, нито началническия му стил, който някой бе определил като „ликуваща решителност“. Из коридорите се говореше, че интелигентността му се дължи повече на хитрост, отколкото на проницателност, и че не притежава нито неподкупността, нито задълбочеността, нито пък сърдечността на напускащия шеф, Сър Робин Текман. Спелинг бе спечелил назначението си благодарение на репутацията си на реформатор. Изговориха се много приказки за хоризонтални управленски структури и обмен на идеи между различните нива, ала фактите сочеха противоположната тенденция. Той беше йерархичен бюрократ, който се правеше на пълководец.
— Какви са заключенията ти? — попита той. — Имам предвид престрелката.
— Днес бях много заета. Нямах време да поговоря с хората от вчерашния ни екип.
— Да, да…, но все пак трябва да имаш мнение. Трябва да си задаваш въпроси.
— Да, задавам си въпроса защо адмирал Норкуист пътуваше с редовен полет и защо не бяха осигурени мерки по сигурността за неговото посрещане. Всичко изглежда някак претупано.