— А последвалата времева верига…?
Времева верига бе от типичните изрази на Спелинг.
— Имате предвид по-късно, когато започна стрелбата? — опита се да прозвучи колкото се може по-неутрално. — Изглежда доста объркано.
— Да, безспорно е така.
Тя замълча. Той беше шефът.
— И нямате никакви теории за това, откъде е дошъл куршумът?
— Нищо, освен това, което прочетох. Предполагам, че ще разберат, щом извадят куршума от тялото.
— О, не мисля.
— Значи е имало изходна рана. Не забелязах във вестниците да се споменава такова нещо. Твърдят, че куршумът е заседнал в гръбначния стълб.
— Предпочитат да не публикуват прекалено много подробности за подобни неща, твърде тежко е за семейството.
— Разбирам — каза тя, давайки си сметка, че няма да има официално преразглеждане на версията. Норкуист бе станал жертва на „покушение“, извършено от двама млади мъже, чиито следи, установени по регистрацията на един от микробусите, водеха до пакистанската общност в Мидланд, и шофьор на камион, за когото също се смяташе, че е от азиатски произход. Английските медии на драго сърце приеха теорията за внимателно координирана конспирация, още повече че двамата мъже бяха мъртви, а шофьорът на камиона все още се издирваше, след като бе успял да избяга през храсталака покрай железопътната линия. Фактът, че по резервоарите на камиона не бяха открити детонатори, не успяваше да охлади ентусиазма, с който се раздуваше приетата версия.
Проучи бюрото й с поглед. Пресегна се и обърна едно от разписанията на трети терминал към себе си:
— Така… Обясни ми с какво се занимаваш, Айзис.
— Опитвам се да установя каква е била вероятната дестинация на Рахи вчера.
— Имаме ли идентификация на мъжа, който е заел мястото му?
— Не още.
— Можеш ли да подготвиш теоретична версия, която да е подкрепена с факти? Шефът силно се интересува от случилото се на „Хийтроу“.
— Искате доклад върху това? — поколеба се тя. — Всичко е на предварителен етап…
— В такъв случай имаш срок до утре. Ако се нуждаеш от помощ, Cap и Долф са насреща. Кажи им, че докладът е за мен и шефа. — Отправи се към вратата, но се спря. — И в доклада да не се споменава нищо за престрелката. Фокусирай се върху паралелните събития на „Хийтроу“. Това е, което ни интересува.
Херик се върна към самолетните разписания. Петдесет и един от общо седемдесет и два полета, които се бяха приземили между шест без пет сутринта и два без петнадесет следобяд, пристигаха от САЩ и Канада. Засега тя ги изключи от списъка, поради засилените мерки за сигурност и строгия емиграционен контрол в Северна Америка. Останалите двадесет и един полета пристигаха от места като Абу Даби, Дакар, Йоханесбург, Бейрут и Техеран — градове, в които мерките за сигурност далеч не бяха така строги. Предположи, че повечето от самолетите бяха широкофюзелажни и превозваха средно по двеста пътници, което означаваше, че същата сутрин на „Хийтроу“ бяха кацнали около четири хиляди души. Да се открие човек, бил на някой от всички тези полети, който да се вписва в картинката и да се установи какво се бе случило с Рахи, предполагаше огромна работа.
Откри Филип Cap в библиотеката да прелиства някакви материали за Узбекистан, който, както той я осведоми, сега бил неговата специалност.
— Отиди в Лангли и ще видиш огромни офиси, пълни със специалисти по Узбекистан. Тук съм само аз по време на почивката си.
Cap не спираше да твърди, че МИ-6 са му промили мозъка и че всъщност мястото му е в Кеймбридж, където да провежда експерименти по ускоряване на елементарни частици. Приятелят му, Ралф Долф, беше същият образ. Син на независим букмейкър, той бе дошъл в МИ-6 от лондонското Сити и от работа в банка в една от страните в Персийския залив, където се бе оставил да го вербуват единствено за да избяга от скуката. Cap докладва, че Долф е в някаква кръчма на отсрещния бряг на реката и го очаква да се присъедини към него заедно с някакъв специалист по Африка на име Джо Лапинг. Обеща да подбере и двамата и да ги закара на „Хийтроу“.
Час по-късно Херик и тримата мъже се бяха скупчили в стаята на охраната на трети терминал. С тях бяха и двама души от техническия персонал, чието присъствие бяха изискали и които щяха да останат, докато имаше нужда от тях. Първият пробив дойде малко след един след полунощ. Долф преглеждаше заснетия материал от изходите на два полета, които бяха кацнали един след друг от Бангког в девет и петнадесет и десет без двадесет сутринта, когато забеляза мъжа, заел мястото на Рахи, да слиза от втория полет. Той бе сред последните пътници, които напуснаха самолета, носеше тъмночервено сако, ярка вратовръзка на цветя, сиви панталони и черни обувки. Заключиха, че вероятно бе стоял в задната част на самолета на „Тай Интернешънъл Еъруейс“ 747. Дневниците на авиокомпанията показваха, че едно от най-задните места бе заето от индонезиец на име Набил Хамзи, за когото по-късно разбраха, че трябваше да пътува от терминал три с полета за Копенхаген в дванадесет без двадесет.