— Рахи не се чекира, докато не мина дванадесет — ахна тя.
— Е? — обади се Cap.
— Не бъди идиот — намеси се Долф. — Това означава, че Рахи не би могъл да хване полета за Копенхаген. А това пък означава, че не е имало директна размяна между Рахи и Хамзи.
— Трябва да е имало поне още един — каза Cap.
— Ей Богу, стопли! — каза Долф и щипна Cap по бузата.
— Третият мъж трябва да е пристигнал на летището преди единадесет, за да има време да смени дрехите, билетите и паспорта си с Хамзи и да се добере до изхода за излитане за Копенхаген.
Струпаха се около монитора, на който вървеше заснетия материал от попълването на полет SK502 за Копенхаген и почти не се изненадаха, като забелязаха мъж в червено сако, хибискуси по вратовръзка на цветя и сиви панталони да подава бордовата си карта и паспорта си. Не беше нито Рахи, нито Хамзи, а друг мъж със същото телосложение и ръст, и както и другите двама към четиридесетте. Два часа по-късно откриха същия мъж, заснет в един от дългите коридори, които водеха към изходите за заминаващите. После, прехвърляйки в обратен ред записите от няколко камери, те го проследиха до полет от Ванкувър. Това разтревожи Херик — фактът имаше отношение и към останалите северноамерикански авиолинии. Въпреки усилията, нямаше как да свържат лицето с номер на седалка в самолета, а оттам и с име, тъй като не успяха да проследят кога точно е слязъл от самолета. Долф обаче се досети, че вероятно има някаква схема.
— Вижте — обади се той, — тези хорица едва ли биха пътували с багажа си на ръце. Най-вероятно всички имат резервации за връзки от „Хийтроу“ на четиринадесети следобяд. Така че това, което ни остава да направим, е да прегледаме митническите декларации от полета от Ванкувър и да сравняваме.
В резултат на това изплува името Манис Субхи, който пътуваше с филипински паспорт и бе напуснал Лондон в посока Бейрут четири часа след пристигането си.
Херик се запита на глас дали не би трябвало да осведоми Спелинг за досегашните им разкрития.
— Недей, скъпа. Дай да навържем нещата — възрази Долф.
— Сутринта ще им поднесем целия шибан букет рози. Дай да вървим по следата докрай.
Cap им напомни, че все още не бяха открили крайната дестинация на Рахи.
— Може би това не е толкова важно — каза Херик. — Възможно е той да е само една брънка в серия от замени на самоличността на много хора.
— Венче от маргаритки — пошегува се Долф.
— Да. Това, че просто забелязахме Рахи да не се качва на точния полет, не означава, че той е ключовата фигура. Просто е част от конспирацията, това е.
— Преотстъпил е самоличността си? — попита Долф.
— Възможно е. Цялата работа е в това, да бъдат размесени много на брой ключови фигури в един и същ момент, а тук, на трети терминал, те могат да го направят.
— Да, бе. Тук е като Общата асамблея на ООН — обади се Долф.
— Не, по-скоро защото пристигащите и заминаващите пътници в един момент се смесват по пътя си от и към изходите. Освен това при качването в самолета паспортната проверка е символична — авиолиниите само сравняват имената на паспорта с тези на бордовата карта.
Изгледаха лентата, заснета от камера в близост до гишето на полета на „Мидланд еърлайнс“ за Бейрут, и ясно видяха как Манис Субхи бе заменен от друг, видимо по-висок мъж, който, като се изключи червеното сако, дори не си даваше труд да наподоби прилика. Освен това носеше чанта, каквато Субхи нямаше. Тогава, по една случайност, когато техникът пусна лентата на бързи обороти напред, вместо да я пренавие, забелязаха Рахи. Беше облечен в тъмен костюм и носеше чанта. Това означаваше, че Рахи бе отлетял за Бейрут заедно с още един човек — участник в операцията.
Вече беше пет сутринта и Херик бе видяла всичко, от което се нуждаеше. Помоли техниците да наставят филмите, на които се виждаха различните мъже на една видеокасета. След това зае от охраната един пропуск и радиостанция и влезе в сградата на терминала. В общите помещения се вихреше изненадващо голяма дейност — работници по поддръжката бърникаха из кабелопроводите, бригади чистачи крачеха бавно зад машините си, подобно стада преживни животни, а един-двама пътници очакваха повикване за първите полети. Половин час по-късно, след като беше трамбовала из терминала почти четири километра, тя откри, каквото търсеше.