Мъжката тоалетна беше дискретно прикрита в една чупка на стената и входът й бе напълно скрит за наблюдателните камери. Влезе вътре и завари един чистач, който лъскаше мивките. Името на идентификационната му табелка гласеше Омар Ахсанулах и като го огледа, предположи, че е от Бангладеш. Тоалетната беше сравнително малка: шест кабинки, редица писоари, четири умивалника и заключен килер.
Тя кимна на мъжа, а след това излезе и се свърза с Долф в стаята на охраната. Искаше от него да я наблюдава, докато върви надолу по коридора, за да засече точния момент, в който ще изчезне от полезрението на камерите. Откриха, че на около петдесет метра и от двете страни на входа на тоалетната има сляпа зона. Разбра, че макар да не бяха в състояние да наблюдават входа на тоалетната, биха могли да прегледат отново записа от двете най-близко разположени камери, за да се доберат до всичко, от което се нуждаеха — всеки човек на път за тоалетната трябваше да премине под обективите им. Долф каза, че ще се опита да потвърди хипотезата й, като прегледа материала, заснет от двете камери между дванадесет и половина и два следобед, за да провери за евентуална поява на Рахи.
Чистачите я наведоха на мисълта, че в тоалетната би трябвало да има дежурен по времето, когато мъжете са си разменяли дрехите и вещите. Върна се в тоалетната. Чистачът й обясни, че има две смени — една, която започва в пет и тридесет сутринта и приключва в два и тридесет следобед, и втора, която продължава до единадесет и половина вечерта. Възможно било да се поемат и по две смени и хората с многолюдна рода вкъщи често се нуждаеха от допълнителното заплащане, добави той. Докато й обясняваше, тя внезапно забеляза черната мъка и изнемогата в очите му и подхвърли, че такъв живот сигурно е много тежък.
Той спря да полира огледалото и отговори утвърдително: да, но пък е на запад и децата му ще получат добро образование. Бил късметлия. Замълча за момент, а после й обясни, че ако изглежда прекалено тъжен този ден, то е, защото негов приятел, сънародник от Бангладеш, е загинал в пожар. Съпругата му, двете му деца и майка му също починали. Херик си спомни, че предния ден бе чула в новините по радиото за пожар в Хестън. Разследваха версия за умишлен палеж с цел отмъщение.
Човекът, разстроен, продължи да разказва за приятеля си и между другото спомена, че той също е бил чистач на „Хийтроу“. Работил и в деня, когато починал — четиринадесети.
— Тук? — попита Херик, вече нащрек. — В тази тоалетна?
Мъжът обясни, че във вторник приятелят му е бил на този етаж, защото и двамата са карали двойни смени, но не знаеше дали е почиствал точно тази тоалетна.
— Съжалявам за загубата ви — каза тя. — Ще ми кажете ли как се казваше?
— Ахмад Ахктар — отвърна мъжът.
Тя се сбогува. Тъкмо излизаше, когато забеляза някаква табела, подпряна под умивалниците. Наведе се и я обърна, почти сигурна, че надписът гласи „Не работи“.
Когато се върна в стаята на охраната, вече бяха открили Рахи, заснет в близост до тоалетната. Нещо повече, той се появяваше на филма облечен и по двата начина и те бяха в състояние да видят и мъжа, с когото се беше сменил. Долф и Лапинг бяха започнали да съпоставят събраната информация с горещите списъци на ФБР и на британските служби. Този подход не беше прецизен, но разполагаха със седем лица, с които да жонглират. Долф убедено твърдеше, че две от лицата са на членове на индонезийска бойна група. Бе готов да се обзаложи.
Други мисли занимаваха Херик. Беше очевидно, че времето за провеждане на такава операция бе в пряка зависимост от евентуално закъснение или пренасочване на пристигащите полети. Задължително трябваше да е била предвидена гъвкавост в схемата, така че ако един от участниците се забави, да има кой да го замести и с когото да разменят самоличностите си. Това вероятно означаваше, че е имало един или двама в резерв — мъже, които още в началото на деня са били в готовност да бъдат изпратени на определено място. Резервите би трябвало да са европейски граждани с редовни паспорти, с възможности да се качат на полет за Барселона или Копенхаген и да влязат в страната, без да предизвикат подозрения. Сети се за Рахи, британският поданик, който седеше във Възпоменателната зала. Въпреки че не бяха забелязали да използва телефона си, трябва да бе получил текстово съобщение или позвъняване с инструкции къде трябва да направи размяната.