— Намирам се в кабинета на Сами Лоз — каза тя без излишни официалности. — Всичко изглежда нормално.
— Опиши ми го.
Изброи всичко, което можеше да види, и накрая каза:
— Тук няма нищо. И между другото Ева нито се появи, нито се обади. — Харланд изруга, но тя не го чу, защото Олинс предупреди, че ще трябва да тръгва. — Ще изчакаш ли за малко? Франк Олинс е тук и иска да ти каже нещо.
Олинс взе телефона.
— Приятел, чух че си бил прострелян. Това обяснява защо си изпратил жена да върши твоята работа. Оправяй се. Искам да видя тези китки в белезници, когато дойдеш в Ню Йорк. — Подаде й обратно телефона.
Харланд каза:
— Кушетката! Айзис, ти не спомена, че има кушетка в кабинета му. Наистина имаше сложно разтегаемо легло. С ръчки навсякъде.
— Няма такова.
— Странно. Трябва да има — каза Харланд. — А арабският ръкопис на стената, онзи който казва, че един човек, който е наистина благороден, не се преструва, че е такъв?
— Няма такова нещо.
— Това е важно — настоя той. — Провери дали Олинс не е местил нещо, и след това ми звънни.
Олинс поклати глава.
— Нищо не сме вземали. Всичко е така, както си беше.
— А медицинската кушетка в кабинета му?
Олинс вдигна рамене.
— Не знам за такова нещо, но наистина бързам и не мога да закъснявам за срещата само защото леглото го няма.
— А този компютър работи ли? Може би си струва да погледна.
— Трябва да тръгвам — повтори той.
— Мога ли да остана и да ти върна ключовете по-късно? Във Федерал Плаза беше, нали? Виж, аз ти помогнах, нали? Отседнала съм в „Алгонкин“. Имаш телефона ми. Нищо няма да открадна.
Той се замисли за миг.
— Добре, но сутринта ми ги донеси. Обади ми се, като тръгнеш. Аз ще предупредя охраната.
Каза й довиждане, излезе бързо и вратата след него се затвори.
Херик отиде до прозореца и погледна към задръстеното до краен предел от автомобили Пето Авеню и не разбираше как тази сграда може да е толкова пуста. Тя се издигаше над всичко, помисли си тя, и в буквален и в преносен смисъл. Усещаше присъствието й.
Сега, след като беше напълно спокойна, включи компютъра и в продължение на половин час разглежда дневника със срещи, бележките, които Лоз си бе правил. Забеляза инициалите РН и ги свърза с името на Ралф Норкуист, заради посещението на Лоз при РН на 13 март. Същото беше и с Б. Дж. — Бенджамин Джайди.
В хладилника все още имаше вода. Тя си взе чаша, разходи се из стаята и безцелно се загледа през прозореца. Беше обърната с гръб към стената, когато чу шум. Обърна се. Дръжката се движеше. И след това някой почука и отвори.
34
Тя веднага разбра, че жената, която стоеше на входа, беше Ева Рат.
— Госпожица Херик?
Защо си правите труда да питате? Много добре знаете коя съм. Цял ден ме следите.
Жената любезно се усмихна и протегна ръка да я поздрави. Херик не й отвърна, а вместо това си запали цигара.
В тази сграда не е ли забранено да се пуши? — каза Ева.
Херик сви рамене:
Какво искате? Тук няма нищо, което би заинтересувало МОСАД. ФБР вече идваха няколко пъти.
Тогава защо сте тук?
Херик се замисли.
Защото се интересувам къде е работил Лоз. Искам да знам за какво става въпрос.
Просто е. Става въпрос за омраза и отмъщение.
За какво отмъщение по-точно?
Неуспехът на мюсюлманския свят — провалът да се създаде действаща държава в Палестина, провалилият се джихад в Босна, неуспехът да се задържи Афганистан, поражението в Ирак. Изберете си. Не липсват причини. Те трябва да се защитят и тероризмът е начинът за това.
Херик забеляза, че доловимата следа от източноевропейски акцент противоречеше на безупречно усвоените английски идиоми.
— Е, те щяха да имат по-голям шанс в Палестина, ако вие не бяхте унищожили всички съвременни политици.
— Този компютър… — Усмихна се Ева, — какво търсите?
— Търся сайта, за който казахте на Харланд по телефона. По тази причина съм в Ню Йорк.
— Няма да го откриете в този компютър — уверено заяви тя.
— Какво точно представлява този сайт? Предполагам, че не говорим за шифрования скрийнсейвър на компютъра на Юсеф Рахи в Лондон.
— Не, не. Използвахме това, за да ви заблудим, въпреки че и ние не знаехме по това време.
— Но то предсказа нападението срещу Норкуист.
— Което беше използвано да отклони вниманието ви.
— Потвърждението за удара срещу Норкуист появи ли се в онзи другия сайт?
— Да.
— Тогава кой ни каза за него? Ние имахме два източника, които ни предупредиха.