Това само потвърди убеждението й, че различните части на тайните разузнавателни служби бяха по-проницателни и работеха по-добре поотделно, отколкото заедно. Тя се доверяваше на колегите си като личности, но рядко вярваше на колектива, който считаше ту за прекомерно пресметлив, ту за безмилостен или направо глупав.
Мнението й датираше още от встъпителния курс за офицери по сигурността, когато тя и останалите дванадесет човека от класа й бяха изпратени в чужбина на, както им бе обяснено, действителна мисия. Осигуриха й легенда и фалшиви препоръки, поставиха й задача и краен срок. Наглед всичко бе ясно, но по време на пътуването контраразузнаването арестува курсантите, които бяха задържани и разпитвани с цел проверка на съпротивителните им сили и изобретателност.
Подобно изпитание никога не е приятно, но Херик знаеше, че отношението към нея, както и към повечето жени-новобранци, се отличава с особена жестокост. Бе задържана от немската полиция и членове на BFD за една седмица, през която я разпитваха нощем в продължение на дълги часове, нагрубяваха я, лишаваха я от сън, храна и вода. В нейния случай подобна безжалостност вероятно бе свързана и с факта, че бе постъпила в МИ-6 по стъпките на баща си. Никакви таткови щерки в службите — не и преди да издържат изпитанието някакъв полупсихопат да троши столове в гърбовете им.
Имаше всички основания да приеме назначението в Кайро, което й бяха предложили преди две седмици, и да се махне от Вохол крос. Египет бе една от малкото арабски страни, където можеше да практикува езика си и да работи, без да й се налага да си припомня на всяка крачка, че е жена. Освен това нямаше да се затрудни особено в това да съчетава шпионажа с работата на политически съветник в посолството, каквото беше прикритието й.
Отърси се от мислите си — имаше работа за вършене. Почти без ентусиазъм се завърна към разследването на един лихтенщайнски фонд, чрез който се прехвърляха средства на саудитски духовници и джамии из цяла Европа. Вероятно работата си заслужаваше, макар и да й се струваше прозаична след нощта на „Хийтроу“.
Първия ден Хан не спря да върви. Бе запаметил очертанията на терена пред себе си, така че продължи и през нощта. На следващата сутрин реши, че се е отдалечил достатъчно от преследвачите си. Понечи да се заслони в сенките, за да отпочине, но като погледна към долината зад себе си, забеляза раздвижване, което бе много по-голямо от очакваното за преследване на самотен беглец. Разбра, че нямаше да му позволят да напусне страната, след като бе станал свидетел на избиването на невинни хора. Лежа притиснат към земята, докато се смрачи и отново потегли в топлия здрач, докато не попадна на планинско село, разлюляно от вихъра на някакви празненства. Видя малък дансинг, опасан по четирите си ъгъла с шнурове светлинки. Свиреше оркестър. Предположи, че е сватба или някакъв религиозен празник.
Бе вървял два дни без храна, смучейки листа и треволяк и пестейки водата от войнишката манерка. Наложи си да изчака дълги тридесет минути, като наблюдаваше няколко къщи, към които можеше да се приближи под прикритието на един дувар. Тръгна предпазливо напред, като на всяка крачка поглеждаше през рамо, за да прецени най-добрия обратен път за бягство. Вмъкна се първо в една, после в друга къща, но в тъмницата не успя да открие нищо за ядене. Стигна до трета къща и опипом се промъкна до кухнята, където откри самун хляб, половин купа орехи, малко телешка пастърма, сирене и маслини. Уви ги във влажното сукно, с което бе покрит хлябът.
От съседната стая изграчи старчески глас, който го накара да замръзне на място. Надникна иззад рамката на вратата и видя стара жена, която седеше на стол, окъпан от червената светлина на осветена икона. Старицата въртеше глава наляво-надясно и съсичаше въздуха около себе си с дървен бастун. Хан разбра, че жената бе сляпа. Той се прокрадна до нея, внимателно положи ръка върху нейната и я погали успокоително по челото. Кожата й беше силно набръчкана и хладна на допир и за миг го обзе чувството, че жената сякаш се бе надигнала от мъртвите. Зърна бутилка метакса и чаша, оставени извън обсега на жената. Наля два пръста, постави чашата в ръката й и й помогна да я повдигне към устните си. Воплите й секнаха и тя измърмори нещо, което прозвуча като благословия. Хан прибра бутилката в сукнения си вързоп и излезе от къщата през предната врата.
Две кучета го подгониха покрай дувара и той се принуди да пожертва част от пастърмата — наряза малко с ножа си и метна парчетата към тях. След това се разтопи сред храстите и камънака и се отправи към мястото, където бе оставил вещите си. Хапна мъничко от сиренето и хляба, за да се зареди с енергия, ала докато открие групичка скали, където можеше да запали огън без страх, че ще бъде забелязан от ниското — всъщност без страх, че ще бъде забелязан въобще — измина още час. Приготви си сандвич и го изяде бавно, за да не разстрои стомаха си, после го прокара с малко разреден с вода коняк. За пръв път от седем години пиеше алкохол и се познаваше достатъчно добре, за да си мери глътката.