— Просто е. Аз казах на Уолтър Виго по телефона от „Хийтроу“, докато чаках адмирал Норкуист да пристигне.
— Ти познаваш Уолтър Виго?!
— Да, смятах, че Харланд ти е разказал. Аз му помогнах да се справи с един проблем в Изтока преди няколко години. Той е дясната ми ръка в Тайните служби.
Това явно е друга история, отпреди много време, както и да е. Виго беше най-накрая вън от играта. Или може би не беше? Това недодялано появяване в бара преди два дни изникна в ума на Херик — този странен, почти плачевен вид, изцяло различен от образа му.
— И сега той работи за теб, така ли? — попита тя. — МОСАД се е свързал с компанията на Виго — Меркатор? Ето защо той поиска да ме накара да му дам някои неща от книжарницата в Лондон. — Тя се удари по челото. — Разбира се, Виго ме е проследил до книжарницата, а след това вие сте ме проследили през целия град до тук. Вие, хора, наистина сте много навътре в този случай, нали? През цялото време ли знаехте за заподозрените в Европа? Виго държеше ли ви изкъсо по време на РАПТОР?
Ева сви рамене.
— По един или друг начин — продължи Херик — това беше старият съюз. Америка, Великобритания и Израел работеха върху РАПТОР, въпреки че първите две нямаха никаква идея, че споделят с вас.
— Нямаме много време за това — каза Ева.
— Хайде да се изясним — отсече Херик. — Това е моето разследване и аз наистина имам време за него. Както разбирам, важното за сайта, който вие следите, е, че той е задействан отново след три седмици прекъсване?
— Да, това е вярно.
— И вие вярвате, че той е ръководен от Ню Йорк?
— Да, но не от тези стаи — каза Ева. Тя помете Херик с проницателен поглед. — Харланд каза, че ти си най-големият талант, който някога е виждал.
Херик не обърна внимание.
— Сайтът е стартиран отново миналата седмица, когато Рахи беше тук в Ню Йорк. Така че той най-вероятно има нещо общо с това.
— Може би — отвърна Ева.
— Лошото е, че ние така и не успяхме да разберем кой ръководи това нещо — добави Херик. — Мислехме, че е Рахи, но ако проследиш парите, би трябвало Лоз да дърпа конците.
— Може би са и двамата — каза Ева. — Може ли една цигара?
Айзис й подаде кутията си. Ева успя да измъкне цигара, разтърсвайки пакета върху дланта си. Запали я с продълговата златна запалка. После отиде до прозореца и се загледа в светкавиците, които осветяваха облаците на северния хоризонт.
— Знаеше ли, че тази сграда е удряна от светкавица петстотин пъти за една година?
Единственото, което Херик можеше да направи, е да се възхищава на хладнокръвието на тази жена, на способността й да не се оправдава или да се извинява. Тя се върна до компютъра.
— Предполагам, че точно за това Лоз я е харесвал.
Ева се обърна.
— Пред банката изглежда ти беше лошо. Какъв беше проблемът?
— Ти и тогава ли ме наблюдаваше?
— Естествено.
— Защо не се показа още тогава? Можеше да ме придружиш в банката,
— Исках да видя какво ще направиш. — Тя спря и изтръска пепелта в кошчето за боклук. — Да, признавам си… интересувах се от теб. Ти ли си сега приятелката на Боби?
— Да сменим темата — парира я Херик и извърна глава от компютъра.
— А, значи си ти.
— Наистина няма да говоря за това — поклати глава Херик.
— Но ти беше зле. Нещо не беше както трябва. Видях те.
— Всичко беше наред. Просто бях уморена и гладна както между другото съм и сега.
Ева повъртя гривната си.
— Какво правиш? Дай да видя. — Тя застана зад рамото на Херик. — Хайде да погледнем в паметта на компютъра.
Ева издърпа клавиатурата и започна да работи. След това се изправи и се облегна, позволявайки на Херик да види списъка с адресите. Там нямаше почти нищо ново за последните шест месеца, освен че през ноември и декември предишната година някой беше посещавал официалния уебсайт на ООН и сайтове, отнасящи се до Палестина, Босна, Афганистан, Ирак, Ливан. Херик започна да пише насоката на разследването на листче от тефтерчето на Сами Лоз. Направи списък на сайтове, посещавани през последните три години, подчертавайки около двадесет от тях.
— Защо правиш тези записки — попита я Ева.
— Навик — отвърна й Айзис. В момента, в който го каза, очите й се спряха на адрес в долната част на бележника. Тя го прочете няколко пъти. След това стана и отиде до вратата. — Това е 6420 — извика тя. — Този офис е номер 6420!
— Да — каза Ева. — Все още го водят като офиса на Лоз.
— Не, ти не разбираш! В банката този следобед имаше документ, в който Емпайър Стейт Билдинг бе посочен като адрес на титуляря на сметката — американец на име Лари Лангер, който е бил член на групировката Рахел Лоз, в Босна — Братята. Ние предположихме, че той е дал адреса на Лоз за архива на сметката. Но не беше така. Той е посочил номер 6410, а не 6420, което означава, че те трябва да имат друг офис на този етаж.