От пода Херик можеше да види лицето на Ева, но не и това на Гибънс. Тя за малко се почуди защо никой от тях не се опита да й помогне, но след това се сети, че те и двамата са професионалисти и най-вероятно изчакваха по-дълго, за да се запазят в резерва.
Тя бавно повдигна глава, преструвайки се на по-смазана, отколкото беше, и направи знак на Фойзи, че иска да се върне на мястото си близо до стената. Фойзи размаха пистолета си с досада. Тя допълзя до Ева и Гибънс и седна до тях. Ева й отправи поглед, който казваше „чакай“, а Гибънс гледаше напред, без да мига.
Нещо се беше случило, докато тя беше в безсъзнание на земята, прекалено шокирана и пребита, за да направи каквото и да било. Лоз беше избутал леглото до прозореца и беше потънал в разгорещен разговор с Хан, който никой от тях не можеше да чуе. Всеки път, когато заговореше, Хан се опитваше да се повдигне от леглото. Очевидно се противопоставяше на Лоз, който стоеше изправен над него. Но Лоз не му позволяваше, буташе го леко всеки път с ръка на гърдите му и го мъмреше.
Херик се опита да застане така, че да може да прочете думите по устните на Хан. Когато той повдигна глава, тя успя. „Не оспорвам твоята преценка, Сами, но беше грешно да я удряш. В теб има прекалено много насилие и аз…“ Той пак беше повален на леглото и този път Лоз се доближи до лицето му.
— Моите хора те познават, ти си на свободна практика — тихо прошушна Ева на Фойзи. — Не си обвързан с тази лудост. Моето правителство ще ти плати пет пъти повече, отколкото ти дава той.
— Сделката вече е сключена. — Фойзи поклати глава.
— Не беше точно така на острова — отсече Херик.
Лоз се обърна като държеше с една ръка Хан и му нареди да ги застреля, ако мръднат. Останалата част от изречението му беше заглушена от нова гръмотевица. Лампите присветнаха отново и накрая изгаснаха. В този миг Гибънс се нахвърли върху Фойзи. Ева скочи и се преметна като гимнастичка и нанесе няколко яростни удара на Фойзи, точно след като той беше изстрелял три куршума в Гибънс. При последния удар той изпусна пистолета. Херик се хвърли да го вземе и се прицели в Лоз, който все още стоеше до прозореца. Тя се огледа и видя, че Гибънс е прострелян, а Фойзи лежеше мъртъв от прободните рани, които Гибънс му беше нанесъл с нож, все още в ръката му.
Нейтън Лайн тичаше запъхтян до стаята на Харланд, след като беше прекосил цял Лондон със специална полицейска кола с повече от сто километра в час. Харланд беше свършил разговора с Олинс преди няколко минути.
— Тя е в Емпайър Стейт Билдинг. Мъжете от ФБР са я оставили пред стария офис на Лоз. Сама е. Ще звънна на един приятел, който трябваше да се срещне с нея.
Нейтън взе болничния телефон и заговори по отворената линия с Вохол крос:
— Разбрахте ли всичко? На кой етаж?
— Шейсет и четвъртия — каза Харланд, като чу първото позвъняване на телефона на Ева.
Ева чу телефона си да звъни от преддверието. Надяваше се да са нейните хора от щаба в Тел Авив. Затича се да го вдигне заедно с насочения пистолет.
— Да — отговори тя.
— Боби е. Ти къде си?
— В Емпайър Стейт Билдинг.
— Айзиз беше оставила телефона си включен. Лоз жив ли е и какво, по дяволите става там?
Ева се върна пред стаята, където Херик беше коленичила пред Гибънс.
— Всичко е наред — каза тя задъхана. — Обезоръжихме ги. Вашата приятелка е тук, тя държи Лоз и Хан.
Харланд започна да говори, но Ева намали телефона си, защото Гибънс казваше нещо. Той шептеше.
— Ако кажете къде сме, тъпите ченгета ще се появят до едно. Нямаме време за това и не знаем какво са намислили тези мъже. Не бива да позволим да ги арестуват.
— Губиш кръв — каза Херик. — Трябва да те отведем в болница.
— Забрави за това — отвърна Гибънс, — просто накарайте тези копелета да говорят.
Харланд каза на Лайн какво е чул по отворения телефона на Ева.
— При тях има друг мъж — американец. Изглежда са надвили Лоз. Мисля, че този мъж е ранен, но държи да не се вика помощ, докато не разберат какво е намислил Лоз.
— Какво по дяволите правят? — Лайн се намръщи. Той спря, погледна Харланд в очите и тогава предаде на Вохол крос: — Ситуацията е под контрол. Кажете на ФБР да задържат. Много е важно.
Ева остави телефона на масата, отиде при Лоз и опря пистолета на Гибънс в слепоочието му. В този момент Херик хвана леглото и го избута по-далеч от тях.
Двете жени не си казаха нищо. Ситуацията не можеше да бъде обяснена.
Херик погледна Хан в очите и промърмори:
— Съжалявам за това, което ще направя. — Без да мисли и секунда повече, тя вдигна пистолета на Фойзи и удари с всичка сила все още подутия десен крак на Хан. Той изкрещя. Тя погледна Лоз. — Кажи ни плана, кажи ни къде са хората ви и колко са!