Лоз разтърси глава, не вярвайки.
— Ти не можеш да направиш това.
— Удари го пак — каза Гибънс от пода.
Херик се прицели и удари пак. Този път писъкът му беше толкова силен, че затихна чак когато Хан остана без дъх. Тя направи малка пауза, след което го хвана и го стисна силно за ръката.
— Това е само началото. — Сега Ева обработваше Лоз. — Ще причиним невъобразима болка на твоя приятел. Мъжете пет ли са или повече? Къде са? Спри това мъчение.
Лоз само поклати глава.
Ева кимна на Херик, която удари Хан отново.
Гибънс се беше довлякъл, държейки корема си две ръце, залитайки към прозореца, откъдето взе една найлонова торбичка и я подаде на Херик. След това се хвърли върху Хан, приковавайки го към леглото. Херик погледна Хан и уви торбичката около главата му.
— Не! — извика Лоз — Ще ви кажа.
Ева отстъпи, взе телефона и попита Боби дали чува. Той отговори с „Да“.
— Кажи ни какъв е планът и ще оставим приятеля ти да диша.
— Шестима са — промърмори Лоз. — Трима в Ню Йорк, двама в Лондон и един в Холандия.
Ева повтори това по телефона.
Краката на Хан трепереха от спазми, които говореха за задушаване.
— Оставете го да диша — помоли Лоз.
— Какъв е планът ти? — изкрещя Ева. — Какъв е проклетият ти план? — Тя го удари по ухото с пистолета.
Той разтърси глава отново.
Сега Херик успя да чуе какво й шепне Гибънс. Той сочеше монитора на телевизора на пода.
— Ченгетата са в другата стая — изсъска той. Тя погледна надолу и видя фигурите им. След това стисна по-силно торбичката около главата на Хан. Дясната му ръка леко удари Гибънс по гърба, другата му ръка трепереше в конвулсия близо до Херик. Краката му спряха да се движат.
Ева леко се отдръпна от Лоз.
— Кажи ни и ще го спасиш.
— Те са камикадзета. Камикадзета с експлозив. Разбирате ли — камикадзета! Не можете да ги спрете да дадат живота си за каузата.
— Самоубийци със „Семтекс“, мъже, които разпространяват зараза и токсични вещества?
Той не реагира и тя повтори въпроса си, крещейки в ухото му.
— Да — отговори той.
— Кога ще ударят?
— В два часа.
— Американско или европейско време?
Хан вече съвсем не помръдваше.
— Моля ви оставете го да диша. — Ева даде знак на Херик, която махна торбичката от главата му.
— Американско време, след другите атаки.
— Няма да има други атаки. Кои участват?
— Знаете някои имена — каза Лоз. — Ще ви кажа всичко, ако пуснете Хан.
Той им даде имената колебливо сякаш не можеше да се сети. Но когато вече имаше и шестте имена, Херик разпозна само три от тях. Той ги повтори бавно, докато Ева държеше телефона до устата му. Лангър, Халил, Ал Айсид, Аджами Хюсеин, Махмуд Буктар и Илайъз Шар. Един американец, трима араби и двама пакистанци.
Той им разказа подробности за мъжете. Техните телефонни номера и адреси бяха на лаптопа на масата, който никой не беше забелязал преди това. Всичко беше там, включително и последното му съобщение до тях.
Херик погледна надолу към жертвата си и му кимна. Само тя и Хан знаеха, че бе пробила торбата с ноктите си, преди да я обвие около главата му. Въпреки жестоките удари по крака му, той през цялото време е играл заедно с нея. Тя се наведе, дръпна лекичко косата му и го целуна по челото.
Лоз видя всичко това. Остана объркан за момент, но явно разбра.
— Богинята Изида използва същността на Ра, за да го победи — каза той. — Точно това направи с мен, използва същността ми — любовта ми към Карим, за да ме победиш.
Херик го чу, но бе прекалено разтревожена за състоянието на Гибънс, за да отговори. Тя се затича към приемната и изкрещя в коридора. За няколко секунди пространството се изпълни с членове на Специалния полицейски отряд. Четирима от тях взеха Гибънс и се запътиха към асансьора. Олинс, който беше зад всички, кимна към Лоз.
— Колко информация измъкнахте от него? — тихо попита той Ева.
— Каза ни, че са шестима мъже, трима от които ще нападнат сградата на ООН тук, двама са в Лондон, а един е в Холандия.
— Къде в Лондон? Офисите на ООН ли?
Очите на Лоз се бяха спрели на едно килимче на няколко крачки от него.
— Молитвеният ми килим още от малко момче. Бил е с мен през всички тези години — усмихна се той на себе си. — Това е единственото нещо, което ми остана.
— Забрави самосъжалението — каза Олинс. Той хвана Лоз за челюстта и удари главата му в стената. — Къде в Лондон? Къде в Холандия? Как ще осъществят нападението срещу ООН?