— Той не може да говори, докато го държиш по този начин — каза Ева.
Олинс го пусна и Херик пое нещата:
— Имате ваши хора в Хага? Нали така? В съда за военни престъпления, в инспектората за химични оръжия… Коя част от ООН в Холандия?
— Няма да можете да намерите тези мъже. — Лоз намести челюстта си, след това замълча и се обърна към Херик. Очите му се втренчиха в нея с онзи странен див поглед, който беше видяла на острова. Той стисна зъби, после потрепери и отвори устата си, за да се види разпенената слюнка. Херик го хвана за раменете повече от отчаяние, отколкото в опит да го спаси. След малка конвулсия, капсулата цианид отне живота му. Главата му се отпусна настрани и от устата му потече пяна.
Олинс започна да кълне и да тропа по пода. Херик седна, беше шокирана.
— Той наистина ли умря? — Те се обърнаха и видяха Хан да вдига глава от леглото. — Той наистина ли умря?
— Да — отвърна Ева.
Хан се облегна назад.
— Самоуби се заради провала си — каза Ева, — самоуби се, защото ни каза всичко.
— Защо си толкова сигурна? — попита Олинс.
— Защото този човек живееше, за да надхитрява хората и след като разбра, че е победен, за него нямаше смисъл да живее. Ако нещо щеше да се случва, той със сигурност щеше да изчака поне до утре, за да види реализацията на плановете си.
Херик се изправи и погледна Хан.
— Има ли още изненади за нас?
— Да, мъжът на име Лангър.
— Лари Лангър?
— Да. Лангър трябва да убие главния секретар. Джайди му намери работа по молба на Сами преди шест месеца. Той има пропуск за цялата сграда. Чака Джайди да се срещне с израелския посланик на закуска в ООН. — Той спря и погледна Херик. — Ако ми донесете компютъра, ще ви покажа и другите планове. Сами ми казваше всичко, защото ми вярваше. Но вие и Харланд ме спасихте, затова сега ще ви помогна.
Двадесет и един дни след нощта в Емпайър Стейт Билдинг Айзис седеше на вечеря с баща си и Харланд — три поколения елитни шпиони от британското разузнаване. Оставаха няколко часа до здрач. Наложи се да се откажат от риболова на езерото, защото се задаваха облаци и рояци комари. Тя гледаше лицето на Харланд, вече покрито с малки ухапвания от комари — все още изглеждаше щастлив. Преди час беше хванал първата си морска пъстърва от дървената си лодка.
Бяха си казали малко един на друг през целия ден и сега цареше тишина. По някое време баща й стана прав и вдигна чашата си с уиски първо към нея и после към Харланд.
— Това е за вас двамата — каза той. — За най-забележителната операция през последните две десетилетия!
Харланд се усмихна. Мънро седна и отново вдигна чаша към Айзис:
— За твоя успех!
Тя нещо не беше съгласна.
— Какво има? — попита баща й. — Хайде кажи си.
— Нараних Хан нарочно, за да измъкна информация. Както и да го погледнете, това си е изтезаване.
— Да, но дори Хан разбра защо го направи — обади се Харланд. — Без това онези мъже щяха да предизвикат повсеместно опустошение с техните бомби, отрови, зарази. Това беше наистина необходимо. Ти се възползва от единствената възможност, която ти предостави ситуацията. Знам, защото чух всичко по телефона на Ева.
— Да, но го направих, без да мисля. Тези неща се случват, без да осъзнаваш прага, който прекрачваш. Може би не съм по-различна от Доктора или Гибънс.
— Такъв е светът, в който живеем.
— Но не би трябвало да е — отговори тя и се обърна към баща си. — Ако трябва да отстояваме нещо, то е да запазим стандарта на собствения си морал на каквато и да е цена. Трябва да сме способни на саможертва, но не и да се превръщаме в хората, с които се борим. Никога!
Баща й погледна Харланд, който каза:
— Става въпрос за претеглянето на по-малката от две злини. Ти беше там и трябваше да вземеш решение, пък и Хан беше на твоя страна. Освен това скоро той ще бъде свободен човек и ще възстанови наново живота си. Това е всичко, което трябва да запазиш за спомен.
— Въпросът е дали щях да го направя със или без неговото участие — тя замълча и подаде ръка на баща си, който тъкмо се канеше да я прекъсне. — И отговорът е „да“.
— Стига толкова — Мънро потупа дъщеря си. — Сега нека помислим какво ще си поръчаме, за да можем да се върнем във водата възможно най-бързо. Условията са идеални, има и лек бриз.
Херик погледна тъмното синьо езеро, но съзнанието й все още беше в Емпайър Стейт Билдинг.