Двигателят на хеликоптера заработи на по-високи обороти. Хан видя как машината изскочи иззад скалата, издигна се рязко нагоре, а после се устреми надолу и вляво. Долови и други звуци — характерния шум от стрелба на автоматични оръжия и трясъка на тежка картечница, може би дори оръдие.
Той пропълзя до скалата и подаде глава над козирката. Видя група мъже да излизат от скалисто укритие на около двеста метра от него. Не изглеждаха ни най-малко обезпокоени от присъствието на хеликоптера, който висеше недалече над един скалист рид, и без препирня изкачваха един сипей в посока на планинския пролом пред тях. Няколко товарни мулета вървяха след тях.
Схвана, че това сигурно са бунтовниците, за които беше чул от българския шофьор на камиона, който ги бе докарал през целия път от Източна Турция и ги бе оставил близо до град Тетово, западно от Скопие. Това бе много далече от предварително уговореното място и те изпуснаха връзката си, тъй че шофьорът извади една пътна карта и им показа къде се намират — на юг от мястото, където се пресичаха границите на Македония, Косово и Албания. Обясни им, че районът е много размирен, защото мъже от северните райони навлизали на македонска територия и подклаждали безредици сред местното албанско население. Македонските патрули го бяха принуждавали да променя маршрута си безброй пъти. Хан бе приел на доверие едва половината от казаното, но ето че сега хората, за които шофьорът му бе говорил, бяха пред него и можеха да му помогнат да премине границата.
Той заслони очи от слънцето и се взря надолу по планинския склон, оглеждайки се за войници. Отначало не забеляза нищо, но след това забеляза, че овцете, които се бяха разпръснали из боровата горичка, хукнаха към откритото пространство. Мярна една фигура да пресича светлите петна между дърветата и разбра, че войниците са почти на изстрел разстояние. Щяха да го настигнат за минути. Имаше два варианта. Би могъл да се опита да се укрие с риск да го намерят или пък можеше да предупреди мъжете, които напредваха по баира над него за числеността на приближаващата войска. Избра второто. Скочи и изстреля един откос, за да привлече вниманието им, после изпразни цял пълнител по дърветата, без да има за цел да порази някой от войниците. Те се хванаха на въдицата и отвърнаха на огъня, шумно обявявайки присъствието си. Хан се обърна и с всички сили се затича през платото към мъжете с викове и ръкомахания. Молеше се те да разберат, че е един от тях. Поне си бе спечелил публика.
Представлението ги накара да спрат. Дори и сега не изглеждаше да бързат — разменяха погледи, потупваха се един друг по раменете и сочеха втурналия се по голото плато човек. Когато ги настигна, почти не беше в състояние да продума, но жестикулирайки към планината, произнесе думата „войник“ на всичките езици, които му дойдоха наум. Мъжете се блещеха насреща му. До един бяха възниски и с прашасали коси и лица. Под нечистотията по лицата им прозираше двудневна четина и, без изключение, неприкрито подозрение. Един от тях му направи знак да се присъедини на опашката на колоната и отново потеглиха. Стотина метра по-нагоре Хан видя откъде идваше увереността им — една тежка шестцевна американска картечница, известна като „Сикспак“, бе скрита зад импровизиран зид от струпани речни камъни. Веднага щом подминаха картечницата, младеж на не повече от осемнадесет години с вежди, които се сключваха в средата на лицето му, и с тържествената сериозност на истински луд, откри огън и канонадата разри земята пред скалната издатина, изхвърляйки огромен облак от натрошени каменни отломки и прахоляк. Без да прекрати стрелбата, младежът направи дъгообразно движение с картечницата и я насочи към хеликоптера, помпайки залп след залп. Пилотът се принуди да издигне машината и да направи маневра далече вляво. Картечарят продължи да изстрелва неравномерни залпове, докато хората и мулетата не преминаха през пролома в скалата, след което нарами картечницата и лентите с амуниции и затича след тях.
— Албания — каза мъжът, който очевидно бе водачът им. — Това Албания. Албания лайно. А ти? Кой си?