— Муджахидин — отвърна Хан, като си мислеше, че това е единствената разпознаваема препоръка, която има, и в същото време съжаляваше, че се бе наложило да прибегне до миналото си. Вече се казваше Карим Хан.
— Муджахидин лайно също — каза мъжът.
5
Херик имаше чувството, че животът си тече по обичайните релси, с обичайната трескава простота на ежедневието. Съботните вестници коментираха, че Норкуист е пътувал в колата на министър-председателя и заключаваха, че събитията от четиринадесети май могат да бъдат тълкувани единствено като опит за покушение върху живота на премиера. И никой не обърна внимание на репортажите в Интернешънъл хералд трибюн, които поставяха въпроса за това как терористите са узнали за програмата на Норкуист, при условие че тя не е била известна дори на собствената му секретарка. Те също така поставяха под въпрос естеството на информацията, на базата на която са действали британските служби. Дали тя е била подхвърлена или придобита в резултат на тайно наблюдение. Най-спорният въпрос, твърдеше журналистът от „Хералд“, е как пакистанските похитители са объркали стария президентски довереник с британския министър-председател. Външният вид на двамата мъже беше толкова различен, че не можеше да стане грешка дори и при, както ги определяха, тежките условия на четиринадесети май.
След като приключи с вестниците, Херик настървено се впусна в двучасова обиколка по магазините, която приключи с два нови костюма, чифт дънки и бяла блузка. Тя захвърли пакетите в къщата си в Западен Кенсингтън, без дори да ги погледне, и се върна, този път неофициално, на „Хийтроу“. В съзнанието й се бе затвърдила категоричната връзка между размяната на самоличности с операцията срещу Норкуист. Ала контрастът между внимателното планиране на размяната и нехайното изпълнение на удара, който очевидно бе успял единствено поради заблуден полицейски куршум, предполагаше, че зад тях стоят различни мозъци, освен ако несъответствието не бе съзнателно заложено.
На „Хийтроу“ тя се качи на панорамната тераса и заразпитва скупчените на завет зяпачи дали не са забелязали някой да се държи необичайно през последните десетина дни. Въпросите й не ги изненадаха, тъй като от полицията — „разбирай Специален отдел“, помисли си тя — вече бяха говорили с тях и те им бяха дали описанието на мъж към четиридесетте. Казаха й, че приличал на средиземноморец, малко закръглен, говорел английски свободно, с арабски акцент. Разбирал доста от самолети, но май се интересувал повече от превозвачите, а не от самите машини. След справка с бележките им от четиринадесети май един-двама от зяпачите успяха да свържат мъжа с времето на пристигане и заминаване на различни полети и заявиха, че си го спомнят да коментира два руски самолета. Никой не можа да си спомни да го е виждал по-късно същия ден.
Тя сподели това описание на една предварително уговорена среща в заседателната зала на полицейското управление на Хонслоу, с началник Ловет, който водеше разследването на пожара в дома на чистача от тоалетната. Полицаят бе предпазлив, но в крайна сметка призна, че Ахмад Ахктар е имал вземане-даване с човек, който отговаря на описанието. Запознали се в джамията в централен Лондон, която Ахмад посещавал, когато имал възможност. В управлението разглеждали случая като убийство заради раните по главата и гърба на Ахмад, които нямало как да бъдат причинени от срутването на покрива. Имало и друга, още по-убедителна улика — в тялото на най-малката дъщеря било открито високо съдържание на тамазепам. В момента правели тестове и с телата на останалите членове от семейството и имало надежда да извлекат достатъчно проби за анализ.
Това бе всичко, от което се нуждаеше Херик. Семейството Ахктар бе убито, за да не може Ахмад да се разприказва за извършената размяна на самоличности. Бе твърде възможно мъжът, наблюдавал пристигащите самолети, да носеше отговорност за убийството. Ала важното в случая бе, че и от Специалния отдел бяха последвали посоката на собственото й разследване. Бяха направили връзката между мъжа на панорамната тераса и пожара в Хестън. С други думи, някой действаше на основата на колажа от видеозаписи на летищната система за наблюдение, който Херик им бе изпратила.
Тя звънна на Долф късно следобеда, уговориха се да вечерят заедно в закътано салонче на втория етаж на една кръчма в Нотинг хил. Долф закъсня и известно време те пиха някакви коктейли — негова измишльотина — и си говориха най-общи неща за „службата“.
— Нащрек са, Айзис — каза й Долф. — Чакат да стане нещо… или пък да не стане. Шибаното място цялото е настръхнало, можеш да почувстваш напрежението.