— Дължеше ми някоя пара от една игра. Казах му, че трябва да ми каже нещо интересно, ако не иска да му строша краката. — Той видя как Херик сбърчи чело. — Стига де, шегувам се! Не бъди толкова дяволски сериозна.
— Какво друго откри?
— Това-онова…
Тя вбесено го изгледа.
— Пробвай — отвърна й той.
— Защо Норкуист бе тук?
— Кабелизация. Ще полагат кабели с голям капацитет под Атлантика, та американците да могат да се сдобиват с още от глупостите, които и сега не смогват да прочетат. Това е цялата работа.
— Но защо е замесен премиерът? За него това са технически подробности, нали така?
— А също и стратегически. Например: какво ще правим с европейците? — Долф запали цигара, но тя отклони с жест предложението му да си дръпне. — Добре ще ни е заедно, Айзис! Наистина ще ни бъде адски добре, защото се разбираме.
Тя поклати глава:
— Значи скрийнсейвърът работи като вирус?
— Не съвсем. Той е по-целенасочен от вирус. Първо на първо, не се възпроизвежда и второ, има много кратък живот. При условие че правилната процедура не е била извършена в точния момент, съобщението изчезва. В това е цялата красота: и да се сдобиеш със скрийнсейвъра, получаваш само рибки, нищо повече. Не работи, ако нямаш програмата, която върви с него — „мъжкия“ жак и „женската“ муфа, ако разбираш мисълта ми.
— Да.
— Добре си гукаме, а?
Тя поклати глава.
— Какво смяташ, че означава това?
— Означава, че Рахи е много по-важен, отколкото смятахме. — Долф погледна мътния вечерен небосклон. — Как мислиш, защо всички мъже на летището бяха облечени като сенегалци, ударили джакпота?
— Обратен камуфлаж — тихо продума Херик. — Колкото по-крещящо е облеклото ти, толкова по-малко хора поглеждат лицето ти. Противоположно на ефекта, който постигаш ти, Долф.
Той пренебрегна забележката й.
— Все едно да имаш папагал на рамото — каза замислено.
— Така е. Може ли да те попитам още нещо?
— Целият съм в слух — той започна да сгъва една салфетка.
— Смяташ ли, че двете събития на „Хийтроу“ са свързани помежду си?
— Разбира се, че са свързани. Ще ти цитирам закона за вероятностите: „Ако две независими едно от друго събития протекат едновременно, то сумарната вероятност за произтичането им е равна и е следствие от индивидуалните вероятности на всяко от тях.“ Това означава, че е адски неправдоподобно двете събития да не са свързани. Те са в сигезия — съединени, чифтосани, свързани, съешени — както би трябвало да сме и ние.
Той завърши оригамито от салфетката и закрепи фигурката на рамото си.
— Какво е това — попита го тя.
— Папагал…, за да не забележиш какъв съм.
6
Едно-единствено драматично изречение сложи край на тишината:
— Юсеф Рахи беше наш. — Ричард Спелинг произнесе думите с подчертана сдържаност. — Той беше наш човек. — Скръсти ръце и я изгледа над тънките рамки на очилата за четене.
Херик не бе изненадана. Тя почти бе разгадала двойната роля на Рахи, но все още не бе ударила десятката заради операцията по наблюдението. Защо им бе трябвало да хвърлят всичките тези усилия в наблюдението над човек, който е работел за тях?
— Беше? — попита тя.
— Да. Тялото му бе открито в багажника на една кола в близост до ливано-сирийската граница. Малтретирали са го жестоко и са го довършили с куршум в главата, което, без да навлизам в подробности, го е направило практически неразпознаваем. В допълнение, колата е била опожарена. Въпреки всичко, ние сме абсолютно сигурни, че това е Рахи.
— Разбирам — каза тя. — Вторият мъж в самолета за Бейрут ли го е убил?
— Не сме сигурни. Подозираме, че той е имал нещо общо, но са замесени и други.
Запита се защо й казват тези неща. Трябваше да има причина за това да я поканят на масата, запазена за височайши особи, и да споделят с нея съкровена тайна. Тя огледа стаята и се зачуди какво друго, освен мълчание, искат от нея. Съставните елементи на среднощната сбирка бяха до един странни. Шефът на Обединения контролен съвет по антитероризъм, в който влизаха МИ-5 и МИ-6, Колин Гътри… е, очакваше той да присъства. Ала това не се отнасяше за Скеок.
Къмингс и Кет Манърс от Междуведомствената разузнавателна комисия. МРК изготвяше разузнавателни оценки за министър-председателя и кабинета и не се занимаваше с формулирането или прилагането на разузнавателна политика. И въпреки това, ето ги тук: разположени удобно в интимната светая светих на шефа на разузнаването. И какво правеше тук Кристин Селви, заместник-директор по сигурността и връзките с обществеността? Какво, по дяволите, търсеше тя тук? Заради напластената по лицето й пудра и накъдрена на букли коса Долф я бе оприличил на „съдържателна на пансион от южното крайбрежие, пристрастена към порцеланови кученца и млади актриси“.