Выбрать главу

В стаята имаше още един човек, чието присъствие я озадачаваше най-много. При влизането й той се бе изправил, бе протегнал мека хладна ръка и се бе поинтересувал как е баща й — любезност, която изглеждаше неуместна и, както тя прецени, пресметната и целяща да я злепостави. Уолтър Виго, бившият шеф на отдел Сигурност и връзки с обществеността. Айзис знаеше с абсолютна категоричност, че баща й не би имал никакво вземане-даване с този човек. Защо Виго беше тук, а Шефа отсъстваше? Какво означаваше присъствието на Виго шест седмици преди сдаването на поста от Сър Робин Текман на Спелинг? Виго беше прокуденик, анатемосан прелат, изобличен от Робърт Харланд — бивш агент на СИС — за връзките му с един контрабандист на оръжие и военнопрестъпник на име Липник. Херик бе научила част от историята от баща си, който бе обучавал по различно време и Виго, — и Харланд във встъпителния курс за офицери по сигурността. Виго се бе изплъзнал от съдебно разследване, тъй като бе в състояние да вгорчи живота на цялата служба. Вместо това той бе провъзгласен за парий и Текман бе забранил всякакви контакти с него и с неговите съдружници в Меркатор — малка консултантска фирма, която Виго управляваше заедно с букинистката си антикварна търговия в лицето на Инконабула Инк.

Цареше безмълвие. Очакваха от нея да зададе въпрос.

— Защо беше под наблюдение, щом като е бил от нашите?

— Връзките ни бяха дълбоко засекретени — отвърна Спелинг. — Коментирахме резултатите от тях, но не и неговата самоличност. Само четирима души знаеха, че той работи за нас. Такива бяха неговите условия преди четири години, когато Уолтър Виго попадна на него, и ние ги приехме.

Виго се размърда и кимна на Спелинг в жест на благодарност.

— Наблюдението е имало за цел да му придаде допълнителна правдоподобност? — упорстваше Херик. — В такъв случай, защо го проведохме толкова недодялано?

Спелинг избърса очилата си и ги сгъна в лявата си ръка. В жеста имаше някаква неловкост и неопитност.

— Да, той се безпокоеше, че са го забелязали.

— Може ли да ви попитам дали знаехте предварително за операцията на трети терминал?

— Не — той поклати глава. — Не, не смятаме, че дори и той е имал представа какво става, въпреки че сутринта ни предупреди за срещата с някакви големци. Надявахме се на голяма игра. Но си нямахме и понятие за размяната, която ти забеляза, а това означава, че и той не е знаел какво ще се случи на трети терминал. Сега смятаме, че той е предполагал, че го наблюдават на „Хийтроу“ и се е боял да ни позвъни. Без съмнение, надявал се е, че и ние сме там и също го наблюдаваме и то си бе така — именно ти забеляза какво се случи. Разбрахме, че е в беда, когато ти се свърза с нас, но топката вече се търкаляше и, да си призная, вече бяхме загубили представа кое е важно и кое не. Няколко часа по-късно той се свърза с нас от стаята си в хотел „Плейланд“ в Бейрут. Казали му, че срещата ще се проведе в някой от следващите дни и да мирува, докато не се свържат с него. Нямахме време да прехвърлим някого в хотела.

Гътри се прокашля и каза:

— Всичко това подчертава тезата, която се съдържа в твоя доклад за събитията от четиринадесети май, а именно че тревогата, обявена заради президентския човек, е била…

— Стратегическа диверсия — предложи Виго, без да отваря очи.

— За постигането на няколко неща — продължи Гътри, — едно от които — примамването на Рахи извън страната.

— Може ли да попитам дали информацията за покушението върху Норкуист дойде от компютъра на Рахи?

Погледът на Виго я простреля с интерес.

— Какво знаеш за компютъра на Рахи? — остро попита Спелинг.

— Предположих, че щом работи за нас, трябва да сте имали достъп до всяка информация, която той е получавал чрез компютъра си. В края на краищата той почти не излизаше от книжарницата и подслушвахме телефона му. Реших, че просто сте се включили в разклонение някъде по кабела. — Версията й издишаше, но трябваше да предпази Анди Долф. — Просто питам дали информацията за вероятност от покушение над Норкуист е била подадена от Рахи чрез каквото и да е средство. От позицията ми на външен наблюдател това като че ли е най-важно.

— Имаше няколко уклончиви думи за това — обади се Гътри. — Но тази информация бе огласена, след като той замина за „Хийтроу“. Друг източник потвърди по-подробно какво предстоеше.