— Става въпрос за близко наблюдение от необикновено дискретен характер — каза той и се подпря с разперени пръсти на масата. — Може да продължи месеци, дори години, терористите работят с такива графици. Ние трябва да отговорим на тяхната жилавост и търпение. Всяка стъпка ще бъде контролирана от нас тук и от американците в Ленгли и Форт Мид. Оценката на риска ще бъде изготвена от междуведомствената разузнавателна комисия, която ще докладва три пъти седмично. Американците се съгласиха да се съобразяват с препоръките на комисията при изричното условие, че докладите няма да формулират политика. МРК само ще оценява степента на заплаха, която тези мъже представляват във всеки един момент. Американците, разбира се, ще си съставят собствено мнение за това как се развиват нещата и ще настояват на всеки от екипите за наблюдение да бъде осигурен достъп до въоръжено подкрепление. Това означава, че те ще могат да прихванат целта и да арестуват терориста, който наблюдават, ако ситуацията налага това. Същото ще сме в състояние да направим и ние.
Самоувереният тон, с който Спелинг представи бойния си план, не можеше да заблуди никого. Американците и британците вече се бяха съюзили в двустранен договор с цел подслушване, известен като Ешелон. Сега те бяха на път да започнат да убиват или залавят заподозрени на европейска земя и това щеше да нанесе непредвидими вреди на и без друго вече нестабилния западен съюз. Негодуванието от нещо такова можеше да продължи години наред. Да не говорим за риска — за Херик той бе неминуем — някоя от европейските агенции да разбере и, било от оправдано безпокойство, било от чиста проклетия, да опропасти операцията, като арестува заподозрян и принуди останалите да побягнат. Тя знаеше още, че терористите са сред най-добрите специалисти и следят отблизо занаята на западните разузнавания и че мозъкът, планирал размяната на „Хийтроу“, едва ли е човек, който няма да заложи — и то при такава операция — капани за ранно предупреждение. Рано или късно някой щеше да се хване в един от тях.
Всички разбираха това. Разбираха също, че се намират в самото навечерие на старта на РАПТОР. Ситуацията щеше да се променя с течение на времето и великият план щеше да бъде туширан от обстоятелства и случайности. Съгласяваха се, защото знаеха, че по време на операцията хората, които правеха политиката — в конкретния случай глуповат президент и министър-председател с дефицит за решаване на проблеми — щяха да станат зависими от тези, които изпълняваха техния план. Всичко това означаваше много и благоприятни възможности за хората от службите: повишения, по-голяма власт, а в случая на Виго — реабилитация.
Но защо разкриваха тайния механизъм пред нея? Отговорът, разбира се, се криеше в това, че именно тя бе направила пробива и бе сглобила всичко. Спелинг беше принуден да я включи. Защо тогава не включваха Долф, Cap и Лапинг? Елементарно. Тя бе написала доклада от две странички, последван от допълнителното й разследване на „Хийтроу“. Тя бе разбрала операцията от четиринадесети в нейната пълнота, но не я беше обсъждала с тях. Това я правеше по-различна и Спелинг трябваше да я привлече на своя страна.
Спелинг събра книжата си и огледа присъстващите.
— Мисля, че изчерпахме почти всичко. Айзис, някакви въпроси? Разбира се, идната седмица ще бъдеш инструктирана. Междувременно, предлагам да си вземеш кратък отпуск, да речем два дни. Ще се видим в сряда. Утре ще получиш инструкции за мястото и времето на срещата.
— Само едно нещо — каза тя. — Искам да си изясня защо изключваме европейските агенции, сякаш това е нещо, което се разбира от само себе си.
— Защото това е решението на нашите политически господари — гладко й отвърна Спелинг. — И защото такова е споразумението, което шефът, премиерът и секретарят на Външно министерство постигнаха тази сутрин в Чекърс.
Позоваването на всички тези авторитети изглеждаше неубедително. Това направи впечатление дори и на Виго, който дължеше присъствието си в този таен дебат — Херик вече бе убедена в това — на нещо повече от заслугите си за вербуването на Юсеф Рахи. Виго затвори очи с намек за раздразнение и Херик бе обзета от странното чувство, че независимо дали очите бяха отворени или не, той продължаваше да наблюдава.