Зек нареди на двамата младежи да задържат Хан над едно повалено в трапа дърво и разпаса панталона си, под който се показаха гранясали от мръсотия гащи. Със заинтересования си поглед Хан още веднъж се опита да ги убеди, че е повече от щастлив и наистина се радва от възможността да им угоди. Дори започна да разкопчава собствените си панталони. Те го обърнаха и яростно насилиха главата му надолу върху дънера на дървото. Миризмата на хумус и смола го удари в ноздрите. Хвърли поглед назад под ръката на младежа и видя Зек да се подготвя. Похотта беше изцедила всяка друга емоция от изражението му и той изсъска на другите двама да побързат. Хан разкрачи крака, за да се покаже сговорчив и се размърда с лек сладострастен стон. Младежът, опрял пистолета в главата му, се изкикоти, отпусна хватката си и размени ръцете, с които държеше оръжието, за да може да свали панталоните му. Това беше моментът, който Хан чакаше. Той се измъкна изпод ръката на младия мъж, сграбчи дулото на пистолета, заби на два пъти левия си лакът в лицето му и го повали на земята. Движението му го изправи лице в лице със Зек, по чието изражение се разля ужас. Той успя само да се усмихне неловко, преди Хан да го блъсне с глава в челото. Хан сграбчи рамената му и го нокаутира с втори удар с глава.
Извъртя се бързо към третото момче. Нямаше нужда да го напада, то бе отскочило настрани и стоеше с вдигнати ръце и лукава усмивка на лице, сякаш за да му внуши, че цялата работа е била една безобидна дебелашка шега. Хан пооправи дрехите си и се изкачи на ръба на ямата, където завари Вайгелис да съзерцава разигралата се сцена. Той бе затъкнал ръце в колана на кадифените си панталони и стискаше калашника на Хан под мишницата.
— Тези мъже лайно — каза той, презрително навирил брада. — Тези мъже, те шибан прасета. Аз съжалява за такива гостоприемство. Те… — Думите му убягнаха, той поклати глава, подаде автомата на Хан и в същото време протегна ръка към пистолета, отнет от младежа. Щом Вайгелис докопа пистолета, той издърпа автомата обратно от ръцете на Хан. — Сега върви с мен, муджахидин.
След минута-две двамата наранени мъже с олюляване се изкатериха по ръба на трапа. Лицата им бяха окървавени. Носът на Зек бе разцепен и се подуваше. Те отидоха при Вайгелис и Хан разбра, че молят главатаря си да им разреши да го убият. В отговор Вайгелис стисна Зек за ухото и започна да налага младежа по главата под звуците на тирада ругатни.
Няколко минути по-късно потеглиха. Вайгелис вървеше начело на колоната, а Хан точно зад него, придружен от двама по-възрастни мъже, на които бе наредено да го наглеждат. Вървяха по прегорелите пътеки четири или пет часа. Когато слънцето се скри зад планините, стигнаха до проправен от сечище път, покрит с олющена дървесна кора. Завързаха мулетата за дърветата и животните наведоха глави, запръхтяха и зариха с копита. Мъжете стояха прави около тях, пушеха и гледаха надолу към планината.
Скоро Хан видя светлините на камион да разсичат гората и чу измъчения вой на мотора и честата смяна на предавките. Мъжете започнаха да разпрягат мулетата, но Вайгелис ги спря. Нареди им да застанат в средата на пътя с насочено оръжие. Камионът се появи след няколко минути и спря. Около дванадесет въоръжени до зъби мъже тромаво се смъкнаха от каросерията и осветиха с фенерчета лицата на мъжете на пътя. Вайгелис тръгна напред. След като разпозна шофьора на камиона, той направи знак на останалите да доведат мулетата и да ги разтоварят.
Хан се бе усъмнил доста отдавна, че Вайгелис и бандата му не са бунтовници, а са замесени в контрабандата с наркотици, затова не бе ни най-малко изненадан, когато видя шофьорът да цепва с ножа си едно от плътно натъпканите чувалчета, разтоварени на задния капак на каросерията и да опитва съдържанието му. Избираше напосоки по едно чувалче от товара на всяко муле и пробваше.
Стана време за тръгване и мъжете от двете различни групи застанаха в две редици с лице един към друг. Вайгелис посочи един от мъжете в отсрещната редица и му помаха да приближи. Хан се досети, че разменят заложници. Сега бе ред на шофьора. Вайгелис се приближи плътно до Хан, прегърна го през рамо и го издърпа назад, извън светлините на фаровете. Номерът сработи идеално. Шофьорът се приближи до тях, обгърна с ръка другото рамо на Хан и го насочи към камиона. Вайгелис се засмя и измърмори:
— Муджахидин лайно също.
Захвърлиха Хан в каросерията и повече не му обърнаха внимание. Камионът се спусна по планината, а след това се задруса към крайбрежието през някакво равно поле. Два часа по-късно, камионът внезапно отби от пътя, спусна се по надолнището на черен път с дълбоки коловози, раздруса се и спря. Мъжете се прехвърлиха през канатите на каросерията, разтовариха чувалчетата и ги пренесоха до един кей, на който бе вързана моторна лодка. Хан успя да забележи очертанията на моторницата в тъмнината и чу пърпорещият мотор да вдига пръски в лекото вълнение.