Отправиха се по обратния път нагоре в планината и след още два часа пристигнаха в малко, почти изоставено селце. Спряха в някакъв селскостопански двор. Котки се разбягаха в светлините на фаровете, залаяха кучета. Тук следите от някогашния селскостопански бит се смесваха в нелеп хаос с трофеите от трафика на наркотици. Виждаха се обори, рухнала каруца и купа напластено сено, но също така голяма сателитна чиния и два еднакви черни джипа, чиито брони бяха привързани с вериги към метален дирек. Хан плахо пристъпи в светлината на фаровете, тялото му бе схванато от пътуването в каросерията. Щом мъжете зърнаха лицето му, напълно непознато за тях, се надигна врява. Един през друг започнаха да го дърпат, да плюят в лицето му, ритаха го и го налагаха с прикладите на пушките си. В съзнанието на Хан нямаше и капка съмнение, че това са последните му мигове на този свят. Ала гневът им утихна и шофьорът, който го беше избрал измежду хората на Вайгелис, се приближи и го огледа от глава до пети. Той не спираше да мърмори под нос, псуваше, кълнеше, задаваше въпроси. Единственото, което Хан успя да стори, бе да се усмихне идиотски и да каже:
— Английски. Говоря само английски.
— Няма енглееш — отвърна шофьорът. — Няма енглееш.
Отведоха го в една от клетките на обора и го завързаха за някаква греда, после набързо претърсиха вещите му. По-късно доведоха човек от съседното село, за да превежда. Преводачът бе безобиден изпит човечец на средна възраст. Носеше ръкавици с един пръст и чалма, въпреки че нощта бе топла. Представи се като г-н Скендер. Някога бил келнер в Лондон, обясни той, но се върнал в родното си село, след като развил туберкулоза. Хан наистина го намираше много болнав.
— Трябва да чуя някакви неща за теб — каза Скендер, като потриваше ръце, за да засили кръвообращението си, и бършеше нос. Посочи към шофьора. — Г-н Бериша иска да знае защо работиш с Вайгелис. Кажи на г-н Бериша кой си!
Хан каза името си и обясни, че е дошъл пеша от Пакистан и си търси работа на Запад. Като не сваляше поглед от Бериша, той добави, че е от знатно семейство, но сега няма пари. Че има богати приятели в САЩ, един от които му е като брат. Този човек ще възнагради щедро всеки, който му помогне сега, продължаваше той, отплата, каквато г-н Бериша не можеше и да сънува. Прибави, че не трябва да обръщат внимание на външния му вид в момента.
Скендер преведе с няколко думи на шофьора, който поиска да им донесат маса и столове. Донесоха още лампи. Бериша седна и си сипа коняк, наля и на Скендер.
— Г-н Бериша смята, че ти си терорист — каза Скендер.
— Тогава кажете на г-н Бериша, че не съм терорист — отвърна Хан. — Искам само да си намеря работа и да продължа следването си по медицина.
— Ти си доктор? — невярващо попита Скендер.
— Следвах медицина в Лондон и възнамерявам да се върна, за да продължа.
В края на превода Бериша потърка брадичка и изръмжа няколко изречения.
— Г-н Бериша иска да знае защо един доктор, един образован човек, е в планините с Вайгелис? Късметлия си, че си жив. Вайгелис се доверява само на собствените си хора.
Хан разказа за убийствата на шосето, за бягството си от македонските сили за сигурност и как бе срещнал групата на Вайгелис на границата. Долната устна на Бериша висеше от лицето му, а малките му лисичи очички шаваха по Хан, сякаш за да изкопчат някаква тайна. Скендер обясни, че Бериша е много умен мъж и за него присъствието на Хан в групата на Вайгелис представлява философски проблем. Хан можел да е мюсюлмански терорист, а можел и да е македонски агент, изпратен да се инфилтрира в мрежата и да докладва на властите. Можело също да е подставено лице от клана на Вайгелис. Може би Вайгелис иска да му отнеме неговата част от мрежата. При самата мисъл за това Бериша започна да кръстосва из обора и да ръга из тъмнината въображаемите си душмани.
— Г-н Бериша иска да знаеш, че той е силен и няма да търпи Вайгелис да оспорва властта му в тази част на планината. Той ще отреже ташаците на Вайгелис и ще ги хвърли на кучетата. Иска да кажеш това на Вайгелис, ако ти бъде позволено да живееш толкова дълго, че да го видиш отново.
За да подчертае мисълта си, Бериша отвори една врата и в обора се втурнаха две бойни кучета, които започнаха да душат около краката на Хан.