Херик се изправи, отметна хавлиената кърпа и разтърси почти сухата си коса. Пресегна се за черното си кожено яке и обяви, че току-що си е спомнила, че има среща. Докато излезе и се обади по мобилния си телефон на останалите членове на екипа, те вече се бяха свързали с таксиметровата компания и бяха научили, че Рахи е на път за „Хийтроу“. Започна издирване на името му в компютрите на авиолиниите.
Три автомобила за наблюдение последваха таксито по Голдхоук роуд и М4 до стоянката за заминаващи на трети терминал. Рахи слезе от таксито, влезе в сградата, а след това излезе. Той направи това цели три пъти, без да погледне информационните табла за полета в 14.15 за Кувейт. Вече знаеха, че резервацията му е именно за този полет. От разстояние изглеждаше, че сякаш си е наумил нещо. Тръгна решително към параклиса на „Хийтроу“ в близост до втори терминал, където седна във Възпоменателната зала, зачете вестник и току си поглеждаше часовника. Херик реши, че той изглежда по-скоро несигурен, отколкото нервен, и се зачуди дали не чака някого. Но след половин час той внезапно се изправи и забърза към гишетата за заминаващи, където се нареди и зачака зад около половин дузина пътници. Нито заговори някого, нито, доколкото те можеха да преценят, използва телефона си.
Все пак поведението му бе преценено като подозрително и когато стигна до проверката по сигурността, бе помолен да влезе в отделна стая, където да се подложи на детайлна проверка, включваща сензорно обследване на дрехите и обувките му. Куфарът му бе подложен на обстойна проверка, а от дръжката и стените му бяха остъргани парченца и подложени на проверка за експлозив. Установи се, че всичко е наред, и Рахи бе отпратен. Точно тогава, докато той се мотаеше около безмитните магазини с видимо наранено самочувствие, пристигна заповедта от Ню Скотланд ярд, с която се нареждаше на офицерите от Специалния отдел, които наблюдаваха Рахи, да зарежат текущата си работа и да се явят за доклад при Питър Чеймбърс в залата за пристигащи.
Херик вече се бе поизнервила от обичайния тон, с който Кемпбъл, Бек и Фишър коментираха събитията от сутринта. Темз хаус бе направила връзка между присъствието на Рахи на „Хийтроу“ и пристигането на американеца, но беше заключила, че това е просто съвпадение. Освен това няколко минути преди американецът да бъде локализиран в залата за пристигащи, набиващото се на очи маслиненозелено сако на Рахи бе проследено от охранителните камери да си проправя път към изхода, където Рахи прилежно представи паспорта си и се качи на кувейтския въздушен лайнер.
Тъкмо когато се канеше да предложи всички да се върнат в Лондон, Кемпбъл, Бек и Фишър бяха извикани в багажното отделение, за да наблюдават жена на име Рафаела Клайн, след което да я проследят извън летището. Тръгнаха незабавно, без да се интересуват от пороя команди от Лондон.
Херик, останала сама с кафето си и необременявана от служебните задявки на колегите й от МИ-5, се замисли за поведението на Рахи. Имаше нещо гнило в това един невзрачен северноафриканец внезапно да се отправи към Средния изток. Почуди се дали не бе имал среща на самолета — възможно най-доброто място за дълъг, дискретен разговор, стига да са съгласувани местата за сядане. Тя пресуши кафето и внезапно в паметта й изникна спомен: Шотландия, на риболов с баща й, последно хвърляне за Деня без надежда нещо да клъвне. Какво пък, и без това нямаше какво друго да прави. Ще отиде до стаята на охраната и ще види какво може да открие за кувейтския полет с Юсеф Рахи на борда.
Петнадесет минути по-късно седеше на едно бюро със списъка на пътниците на „Кувейти Еърлайнс KU2“ на монитора и си отбелязваше имената на хората, настанени в непосредствена близост с Рахи в задната част на самолета. Около нея бяха трима души от охраната на „Хийтроу“, които бяха контролирали придвижването на Рахи през терминала до изхода за самолета чрез летищната система. Тя ги помоли да разпечатат пълния списък на пътниците от компютъра, а след това остави очите си да се реят по екрана, разположен точно пред контрольора, който бе направил колаж от видеоклипове, показващи придвижването на Рахи през летището. Появи се в зоната за чекиране в 12.30, няколко минути след обявяването на полета. В нито един момент той не заговори, нито пък направи някакъв знак на някой от останалите пътници. После камерите го уловиха точно след като бе претърсен и го последваха до безмитния магазин, където плати в брой за две бутилки уиски „Джони Уокър“ черен етикет. След десет минути бе забелязан да си купува вестник, после пресече зрителното поле на друга камера и влезе в едно кафене. След това изчезна за период от около двадесет минути — но контрольорът настояваше, че за няколко часа ще успеят да сглобят движението му за цялото време. Общо взето, можеха да са сигурни, че Рахи се е качил на самолета. Контрольорът пусна и последните кадри, на които Херик видя как Рахи приближава гишето, премества чантичката от безмитния магазин и малкия си куфар от лявата в дясната си ръка и показва бордовата си карта и паспорта си.