Съзнаваше, че умът й се препъва в нещо.
— Това не е същият човек — каза тя, без да е наясно откъде се появи собствената й убеденост. — Това не е шибаният Рахи! — афектът й я накара да повиши глас.
— Десен изход — прозявайки се каза контрольорът. — И сакото… Съмнявам се да има две такива сака на планетата, да не говорим за летището.
— Сакото е същото — озъби се тя и удари с ръка по бюрото. — Но това не е той. Рахи е десничар. Когато подаде паспорта си на гишето за заминаващи, той го извади от левия джоб на сакото си с дясната си ръка. Тук той използва лявата си ръка, за да извади бордовата карта от десния си джоб — сочейки екрана, продължи тя. — Погледни! Размени торбите си, за да го направи. Дори погледнати в гръб им личи, че са двама различни. Този тук е с по-тясна глава и по-дълъг врат. Главата му се стеснява към темето.
Контрольорът се приведе към екрана:
— Може би сте права. Но от такава височина ъгълът не е много добър. Наложи се да преместим камерите заради кабелопроводите на системата за визуално разпознаване.
— Следя Юсеф Рахи през цялата проклета сутрин и това не е той.
Прегледаха още веднъж материала, който показваше Рахи в безмитния магазин, и забелязаха, че той се отдалечава от камерата, ситнейки, с изнесени навън ходила. Човекът, който току-що се бе качил на борда на KU102, имаше ясно изразена полюляваща се походка и силно размахваше ръцете си. Имаше и още една изобличаваща аномалия. Докато Рахи чакаше в безмитния магазин, той на няколко пъти погледна часовника си, като при това тръскаше ръка, за да повдигне маншета на ръкава си и завърташе златната верижка на часовника, който висеше свободно като гривна на китката му. Не личеше мъжът на изхода за самолета да носи часовник, най-малко такъв не се забелязваше под ръкава на сакото му дори и когато той посегна към вътрешния си джоб, за да извади паспорта и бордовата си карта. Разбира се, камерата им осигуряваше ракурс от височина и в гръб, но въпреки че при движението му Херик зърна маншета на ризата му, без съмнение не се забелязваше ръчен часовник.
Тя не се нуждаеше от допълнително потвърждение. Набра директната линия в оперативната стая на службата по сигурността.
— Юсеф Рахи не се е качил на самолета. Извършили са замяна. Може би Рахи е проблемът ви.
Маршрут три изведе конвоя от автомобили на север от шосето, в посока на четвърти терминал. Движеха се в проход, образуван от полегнали храсталаци и звукоизолиращи заграждения в покрайнините на летището. При скорост 80 мили в час „Рейндж Роувър“-ът се движеше на няколко метра от задната броня на „Ягуар“-а. Едно-единствено погрешно движение от страна на Джим Найдпат, шофьора на министър-председателя, със сигурност би завършило с катастрофа, но той и преди беше работил с охранителя в „Рейндж Роувър“-а. Доста пред тях петима моторизирани полицаи осигуряваха конвоя, като постоянно сменяха местата си и го изпреварваха, спирайки движението по преките. При кръговото кръстовище до четвърти терминал конвоят зави наляво и рязко обърна посоката по А30 към Лондон. Планираха да преминат на магистрала М4 по двойното платно и да продължат към Лондон по бързата лента, запазена за автобуси и таксита.
В „Ягуар“-а Чеймбърс не се откъсваше от радиостанцията, настоявайки за обяснение защо няма и следа от полицейския хеликоптер, който трябваше да води конвоя в централната част на Лондон. Язвителният отговор гласеше, че насочването на наблюдателен летателен апарат в средата на основния въздушен коридор към „Хийтроу“ не отговаря на добрата авиационна практика. Норкуист се засмя и обърна поглед към неприветливия жилищен район, прелитащ край тях: хора, тръгнали нанякъде с приведени под дъжда глави, двамина борбени колоездачи и индийка, подслонила хлапето си в диплите на своето сари. През ума му премина моментна почуда как англичаните успяват да съхранят чувството си за хумор в такъв климат.
Моторизираният конвой умело пренасочи автоколоната по детелината под М4, преди четирите автомобила да се качат на стръмния път, водещ към магистралата.