Един от войниците, май първият, който беше напуснал укритието си, вдигна автомата на височината на кръста си, стреля и уби отстъпващия мъж. Другите двама кюрди се обърнаха, не вярвайки на очите си, към войниците и вдигнаха ръце. Паднаха на колене, за да молят за живота си, но бяха убити в момента, в който докоснаха земята. Единият се строполи напред, другият бавно се прекатури.
Още при първия изстрел останалите от групата си плюха на петите. Двамата араби и турчинът тичаха право към Хан, но пакистанците изхвърлиха имуществото си и се гмурнаха в храсталака. Войниците се оживиха. Те притичаха през пътя, качиха се на джиповете и сред огромни облаци прахоляк обърнаха машините и зацепиха през долината към тримата мъже, които бяха останали на пътя. За разлика от първите изстрели, които бяха покосили кюрдите, сега над хълмовете ечеше залпова стрелба от автоматично оръжие, идваща от водещия джип. Турчинът беше улучен в крака, но продължи да куцука. Единият от арабите спря и се опита да пропълзи на по-безопасно място, но войниците ги застигнаха за секунда и двамата бяха покосени. Хан се придвижи в сенките встрани от пътя. Видя как джипът отби и войниците пуснаха по един залп в труповете. Другият джип бе спрял малко по-назад заради преследването на пакистанците. Малко след това Хан чу пукота на още изстрели. Някой извика. После самотен изстрел — контролен изстрел — изтрещя в гората.
Хан извика на палестинеца, който беше на около стотина метра от него. Знаеше, че единственият им шанс е да се отправят към дърветата от горната страна на пътя. Крещеше и крещеше на мъжа, сякаш го насърчаваше да спечели спортна надпревара. Хан и друг път бе попадал в такава ситуация и сега, като гледаше как приведеният на две Ясур бяга към него на зигзаг, реши че и за него това не е за пръв път. Заедно се плъзнаха през една пролука в храстите и започнаха да се катерят нагоре. Шубракът все още беше мокър след бурята и почвата лесно поддаваше под краката им, ала след няколко минути стигнаха над пътя и видяха, че и двата джипа са спрели под мястото, където се намираха. Чуха викове и няколко изстрела бяха пуснати наслуки срещу дърветата, ала личеше, че засега войниците не се канят да тръгнат след тях. Видяха да пристига камион. От машината слезе офицер, който крещеше нещо с пълно гърло. Беше очевидно, че организира претърсването на склона.
Хан ги наблюдава още няколко секунди, като стискаше рамото на Ясур, за да го успокои. Погледна нагоре по ската и реши, че вместо да си пробиват път през гъстата гора и с шума да издадат позицията си, ще е по-добре да останат, където са. Той обясни идеята си на смесица от арабски и английски, избута все още дезориентирания си спътник в шубрака и го покри с млади храсти, които изскубна от рехавата почва. Изкачи се двадесет крачки нагоре по склона, за да потърси собствено скривалище и се зарови, като покри краката си с пръст и издърпа клони върху себе си, за да прикрие следите си. Щом се покри, той отправи шепнешком няколко окуражителни думи към Ясур, точно както беше направил преди няколко години, докато чакаше в засада с група новопокръстени, треперещи в ботушите си муджахидини.
В продължение на петнадесет минути не долови никакъв звук — нито от пътя, нито от гората около тях, но постепенно до него достигна шумът, който войниците вдигаха, съсичайки храсталаците, както и подвикванията им един към друг. Той прикова взор в храстите, където се криеше Ясур. Надяваше се, че нервите на палестинеца ще издържат, когато войниците минат покрай него. Възви се лекичко и напипа в задния си джоб ножа, който си бе взел в Турция. Стисна го между зъбите си, нарина пръстта обратно върху гърдите и ръцете си и потъна в горската шума.
Войниците вече ги наближаваха. Прецени, че единият беше на около тридесет метра над него, докато другият, който се движеше значително по-бавно, вероятно щеше да мине между него и Ясур. Затаи дъх и зачака. Внезапно на няколко метра от него се появи униформа. Войникът спря, свали ципа си, изпъчи таз и започна да пикае. Струята урина искреше в процеждащата се през дърветата светлина. Като привършваше, войникът изкрещя на приятел по-горе по склона — просташка шега, която разцепи гората.
Хан реши да се хвърли в атака в момента, когато войникът се обърна с гръб. Точно тогава вейките, които така изкусно скриваха Ясур, се разхвърчаха във въздуха, сякаш изригнаха. Главата и торсът на палестинеца изскочиха на повърхността. Войникът не бе подготвен за това. Той се обърна и успя единствено да възкликне изненадано. Вместо да стреля, той се зае да се закопчава и, както изглеждаше, се затрудняваше да докопа автомата си, който бе преметнал на гръб, докато уринираше.