— Нищо не съм скривала, Артър. Ако някой нещо е крил, това беше Ерно… не само крил, но и лъгал.
— Той защитаваше племенника си.
— Като е стрелял в него? Освен това не съм чувала мотивите да са извинение за лъжесвидетелстване. Думите на Ерно са без стойност, Артър. И винаги е било така.
— Особено ако не разкриеш обстоятелства, които биха ги подкрепили.
— Нищо не би ги подкрепило, Артър.
— А какво ще кажеш за това, че Колинс — според собственото му признание — се е молил всяка вечер на Бог да му прости за онова, което Ерно и той са сторили на Роми? Как е позволила съвестта ти да премълчиш това?
— Това са дивотии, Артър. Колинс се опитва да подкрепи вуйчо си по най-елементарния възможен начин и пуска димна завеса пред Лари, без да рискува да бъде уловен в лъжесвидетелстване. А ти, Артър, получи тази информация в мига, в който тя придоби някакъв смисъл по отношение на другите факти.
— Какво още има, Мюриъл, което според теб още не е придобило смисъл по отношение на други факти?
— Артър, заявих пред теб и пред съдията в моя отговор, че ти разполагаш с всичко, което може да бъде тълкувано благоприятно за Гандолф.
— С изключение показанията на Колинс. Наистина ли си вярвала, че съдът ще ти позволи да криеш Колинс в килера, докато не екзекутират Роми?
— Колинс е страничен проблем, Артър. Няма нищо, което да го свързва с тези убийства. Ти си много добър, когато опре до създаване на странични атракции. Такава ти е работата. Признавам ти го. И дори ще ти кажа, че има още една странична атракция, която ми се струва интригуваща.
— Например?
— Една птичка ми пошепна, че Джилиан Съливан доста често се навърта в офиса ти. И че ви е видяла да се държите за ръце в „Меч бук“. За какво става въпрос? Някои любопитни хора биха искали да научат… — Мюриъл зададе въпроса си с малко зловеща усмивка.
Това, разбира се, го постави на мястото му, каквото всъщност бе желанието на Мюриъл. Истината беше, че както Джилиан бе предрекла преди много време, Артър се притесняваше, когато чуваше злобните подхилвания, на които бе дал повод слухът за тяхната връзка.
— И какво общо има това, Мюриъл?
— Не зная, Артър. Малко е необичайно, не мислиш ли?
— Тук няма конфликт на интересите, Мюриъл. Още преди месец ти каза за протокола, че Джилиан няма роля в тази съдебна процедура.
— Опитах се да проявя разбиране, Арт. Винаги съм харесвала Джилиан. Всеки заслужава втори шанс.
Според самата Джилиан Мюриъл не даваше пет пари за нея. Честите сравнения между двете им бяха дотегнали още преди време. Освен това Мюриъл не вярваше в предоставянето на втори шанс. Тя беше прокурор, чието кредо бе пределно ясно: наказания за всички грешки… с изключение на нейните естествено. Но бе постигнала целта си. Артър искаше да приключи с разговора. Мюриъл почувства това и стана.
Още преди няколко седмици Артър бе взел предпазната мярка да предупреди Роми писмено, че между него и Джилиан съществуват близки приятелски отношения. Но Мюриъл се бе опитала да го уязви не на тема дали е редно, а по-скоро да му покаже, че е уязвим. И бе дошла да го предупреди. Намекът бе, че ако Артър подхване кампания на очерняне на високия й професионализъм, защото за известно време е укрила информация за Колинс, тя също разполага с известно количество кал, която с удоволствие би могла да запрати по него.
Артър разбираше, че не е приспособен за тази професия. Въпреки всичките му години в окопите на правото и въпреки онова, което му бе известно за Мюриъл, първата му мисъл, когато бе дошла да седне при него, бе, че иска да си поприказват дружески, понеже го харесва.
— Всички да станат — обяви съдебният пристав.
Харлоу делово излезе от кабината си и се отправи към креслото; стискаше няколко папки под мишница. Обяви набързо решенията си по няколкото други случая, включени в графика преди тяхното дело, и когато стигна до „Гандолф срещу директора на Ръдярд“, усмихнато изчака Артър и Мюриъл да заемат местата си на подиума.
— Мислех, че вече няма да се видя с вас, приятели. Добре дошли. — И той покани Мюриъл да декларира реакцията си на молбата на Артър.
Тя започна с плам:
— Първо, Апелативният съд заяви, че повече не съществува дело, което очаква някакви решения. Второ, господин Рейвън вече не е адвокат на Гандолф. Трето, периодът за ограничено събиране на нови улики, разпореден от съда, изтече преди повече от месец. И четвърто, няма абсолютно никакви нередности в нищо, което е било заявявано пред този или друг съд.