— Приеми го както искаш.
Както беше предполагал, беше си изпитание на нервите и той щеше да загуби.
— Добре… Вярваш ли, че медальонът наистина е бил в джоба на Катерицата?
Това й запуши устата. В погледа на Мюриъл Безстрашната проблесна страх.
— До днес вярвах.
— Е… беше.
— Майната ти — с видимо облекчение каза тя.
— Но не и в деня, когато го арестувах. Бил е там предната нощ и някакъв скапан полицай решил да го прибере. Аз само го… върнах на мястото му. Това е, за което ти говорех. Сега само да не ми кажеш, че си шокирана.
Не беше. Това се виждаше.
— Лари, да скриеш отпечатъци по оръдието на убийството не е съвсем същото, както да оправиш някои разплетени конци по делото. Дано съзнаваш това. — Тя завъртя стола си и се обърна към прозореца. — Боже, каква каша… — Лари я гледаше как почуква с нокът междината между предните си зъби и обмисля решението. Малко по малко здравият разум в нея надделя и подобно на спасителен пояс я върна на повърхността. — Ще дам на Колинс имунитет — заяви тя накрая.
— Какво?!
— Ако Артър получи онова, за което се бори, няма да пита защо. А ако имаме късмет, Джексън ще ни остави да изслушаме първо разказа на Колинс на четири очи.
— Не можеш да му дадеш имунитет. Този тип е нахлул в заведение с револвер!
— Нямам избор, Лари. Ти ми отне избора. Не мога да се боря с това. Просто няма как да призная, че Колинс може да е убиецът, и да продължавам да искам Гандолф да бъде екзекутиран. Или едното, или другото. Майната ти, Лари, не схващаш ли, че с отпечатъците на Ерно на спусъка, ние се връщаме в самото начало? При това положение Колинс може да се окаже най-добрият ни шанс. Харлоу беше прав. Колинс може да довърши Роми веднъж и завинаги.
— Не — възрази Лари. Не че имаше предвид нещо конкретно, направи го по принцип. Беше бесен за всичко. — Пак са изборите, нали? Ти беше решила да му дадеш имунитета така или иначе. Нед те накара да си промениш мнението. Аз съм само извинението. Изобщо не си искала да си мериш силите с Харлоу.
— О, я си го начукай, Лари! — Тя взе един молив от писалището си и го запрати в прозореца. — Дявол да те вземе, толкова ли не можеш да разбереш! Изборите са последната ми грижа. Пред тях стои законът. Има си правила. И има една такава дума, Лари, дето се казва справедливост. За Бога, десет години минаха оттогава, но като те слушам сега, направо се питам какво ли наистина се е случило там. Схващаш ли? — Беше се навела настръхнала над писалището и изглеждаше готова да скочи и да го удуши.
— О… схващам отчасти — отговори той и тръгна към вратата. — Все пак съм само полицай.
В ранната лятна вечер Джилиан стоеше пред входа на „Мортън“ в центъра на града и чакаше Артър. И последните окъснели на работа вече си бяха тръгнали, така че движението по улиците бе оредяло. На няколко метра от нея две измъчени жени с натъпкани пазарни пликове седяха на пейката в остъклената автобусна спирка.
Джилиан вече се бе научила да измерва продължителността на връзката между нея и Артър с дневната светлина. Започваше да се стъмва все по-рано. Слънцето, което двамата бяха видели да се изкачва в небето рано сутринта, сега се гмурваше в реката и горещото му сияние прелиташе като сянка на ястреб по светлите облаци на хоризонта. Вечерният ветрец сменяше често посоката си — още един предвестник на наближаващата есен. Макар многократно да й бяха обяснявали, че това е характерно за депресивните натури, тя така и не се бе избавила от навика си да гледа на природните явления — спускането на тъмнината, изтичането на лятото — със суеверен страх. Животът беше хубав. Но това нямаше да продължи много.
Артър закъсняваше. Когато колата му най-сетне се появи, той бе превъзбуден.
— Ново послание от Мюриъл — съобщи той без предисловие в мига, в който Джилиан седна до него. Извади две копия на нейните къси искания до съда, които прокуратурата бе завела късно следобеда едновременно пред Областния съд на Съединените щати и Околийския апелативен съд. Признавайки получаването на „нова и съществена информация относно естеството и обстоятелствата на престъплението“, Мюриъл искаше спиране на всички съдебни процедури за период от четиринайсет дни, за да може държавата да проведе допълнително разследване.
— Но как… — запъна се Джилиан. — Ти обади ли й се?
— Естествено. Поисках да ми бъде предоставена незабавно новата информация, но тя не отстъпи и милиметър. Дуелирахме се така известно време и накрая се споразумяхме, ако аз й дам две седмици, тя да отстъпи по моята петиция да се преразгледа постановлението на Апелативния съд и да отвори отново случая. По същество, от нейна страна това е съгласие да й бъдат отнети точки от таблицата за класиране.