38.
22 август 2001
Друга история
Джексън Ейърс изпитваше огромно удоволствие да дразни хората. Първоначално се бе съгласил Колинс да бъде интервюиран, преди да даде официално показания, стига срещата да се проведе в Атланта и прокуратурата да плати на Джексън самолетния билет дотам и обратно. После се оказа, че Колинс се е върнал в града, за да оправи нещата с имуществото на Ерно. Но, обясни Джексън, клиентът му бил взел решение да говори само след като се закълне пред Бога, че ще казва единствено истината. Мюриъл разполагаше с възможността да свика голямо жури, за да продължи разследването за убийствата от 4 юли, понеже при убийство нямаше давност, и предпочете този вариант пред снемането на показанията пред съдия. По този начин можеше да се занимава с Колинс, без Артър да й наднича над рамото или да пусне за медиите само онази информация, която му изнася, а освен това щеше да избегне нарушаването на принципа на прокуратурата да не дава имунитет по граждански дела. Дори Джексън предпочиташе голямото жури, понеже така показанията на Колинс щяха да останат тайна.
На 22 август Колинс пристигна в чакалнята пред залата, където се събираше голямото жури. Беше в същия тъмен стилен костюм, в който се бе появил на погребението на вуйчо си. Държеше Библия, около която имаше броеница от дървени мъниста със закачен на нея кръст. Книгата изглеждаше прелиствана толкова често, че бе омекнала като булеварден роман. Редом с Ейърс до Колинс седеше едрата му русокоса жена.
Мюриъл представи попълнения формуляр за даване на имунитет и Джексън го прочете дума по дума, сякаш не бе виждал подобни десетки пъти в живота си, после Мюриъл отвори вратата към залата на голямото жури. Джексън се опита да се вмъкне, макар прекрасно да знаеше, че е забранено. В тази зала можеха да присъстват само свидетелят, прокурорът, съдебният секретар и членовете на голямото жури.
— Трябва да присъствам — каза Ейърс. — Няма начин да стане иначе.
След половин час преговори се споразумяха Колинс да се закълне, после процедурата да бъде прекъсната. Същия следобед в кантората на Джексън щеше да се проведе разговорът, който щеше да бъде записан, а записът щеше да бъде предоставен по-късно на голямото жури. Мюриъл беше доволна да се изнесат от съдебната палата, където някой досаден журналист можеше да надуши нещо.
Джексън имаше няколко офиса — един в Сентър Сити и друг в Кийуаний, — но основното му място бе в Норт Енд, недалеч от летище „Дюсейбъл“. Също като Гъс Леонидис, Джексън бе отказал да се раздели с квартала, в който бе израсъл. Този му офис се намираше в едноетажен пазарен комплекс, собственост на Джексън, В единия край бе най-големият му наемател — клон на верига денонощни магазини, в които се предлагаха и лекарства. В другия край, зад ограден със стъклени стени вестибюл, бяха помещенията, заемани от Джексън.
Мюриъл дойде отделно от Лари и Томи Молто. През цялата седмица бе жестока жега, съпровождана с изгарящи кожата пориви на вятъра от юг, а слънцето жулеше като с камшик. Отначало Мюриъл реши да ги изчака отвън, но само след няколко минути на открито потърси спасение при климатиците.
В крайна сметка се събраха в големия вътрешен кабинет на Ейърс. Като познаваше суетността му, Мюриъл очакваше стените да бъдат музей на неговата личност, но вместо това повечето пространство бе отделено на семейството му — три деца, все адвокати в различни градове, и ако Мюриъл можеше да брои вярно, девет внуци. Жена му беше починала преди няколко години. Мюриъл гледаше модерния офис и се питаше дали този човек би казал, че Америка е велика страна, или че не е трябвало да се мъчи толкова за онова, което си заслужава по право. Защото и двете бяха истина.
— Мюриъл, моля те, седни тук. — В пристъп на неочаквана галантност Джексън й предлагаше големия стол зад бюрото си. Мебелировката бе измамно семпла и функционална — датски модернизъм, закупен от магазин за офис оборудване с намаление. Междувременно Ейърс седна в креслото до своя клиент. Подобно на хористи, съпругата на Колинс, Лари и Молто се настаниха зад тях. Верен на себе си, Джексън извади собствен лентов магнетофон и го сложи на бюрото до касетофона на Мюриъл.