Колинс погледна да види как възприемат разказа му. Молто се възползва от паузата, за да стане и да провери дали касетофонът работи както трябва. Джексън естествено провери магнетофона.
— Ерно, разбира се, виждаше, че отивам към нанадолнището, и беше направо отчаян. В един момент реши да ми прехвърли малко бизнес. Все луди идеи, една след друга. Така започна онази работа с билетите. В началото се преструваше, че това са билети, загубени по някакъв начин. Никакво въображение — пълна глупост. Естествено, че веднага се сетих за какво става дума.
Лари се обади:
— Имаш ли нещо против да те попитам някои неща? — Гласът му не звучеше особено приятелски. На Колинс, захласнат в собствения си разказ, му трябваха няколко секунди, за да се върне към реалността.
— Не, Старчек.
Първият въпрос на Лари бе прост:
— Откъде идваха билетите?
— По онова време — обясни Колинс — билетите вече бяха започнали да се разпечатват от компютри. Само че принтерите вечно не работеха — задръстваха се, разместваха полетата. Половината от времето агентите издаваха билетите на ръка и ги прекарваха през валидираща машина, в която се регистрираха с личен ключ — карта, която плъзгаха през специален четец. Ако направиш грешка, докато пишеш билета, го анулираш и вписваш номера му в дневник на сгрешените билети. Това бяха билетите, които Ерно ми даваше — ставаше дума за непопълнени валидирани билети, включени в дневника, така че никой не ги търсеше.
— Авиокомпаниите се опитаха да ми внушат — каза Лари, — че рано или късно хората, летящи с такива билети, е щяло да бъдат хванати.
— Вероятно — съгласи се Колинс. — Само че никой никога не е летял с такъв билет. Аз връщах тези билети, за да покрия стойността на другите, които издавах. — Мюриъл погледна Лари, за да се увери, че не е пропуснала нещо, но и той изглеждаше объркан. Колинс обясни: — Да предположим, че съм имал клиент, който е платил с налични за пътуване до Ню Йорк. Вземах билет, от тези, дето ми ги даваше Ерно, и го изписвах като билет до Ню Йорк за по-ранна дата. Сложената валидация го правеше да изглежда като издаден на ръка на гише на Ти Ен. Тогава вписвах като върнат билета на Ерно, за да покрия цената на билета на моя клиент — нали става дума за равностойна замяна. Слагах наличните на клиента в джоба си, вместо в касата на „Тайм ту травъл“. Така, вместо малък процент от цената на билета — това е комисиона — прибирах цялата му парична стойност. Авиокомпанията сравняваше купона с валидирания билет и повече не се интересуваше.