— За наркотици — поясни Лари.
— Именно — потвърди Колинс. — Наркотици. Подхвърлил, че носи наркотици. Не знам, може да си е помислил, че след като се е забъркала с мен, правим и това. Само че тя не беше от жените, които ще позволят да бъдат третирани по този начин. Не спряхме. Тя имаше нужда от повече пари, за да се разплати с Гандолф и да си прибере медальона… Обади ми се в началото на юли. Каза, че била особено предпазлива, но имала няколко скътани билета. Не се боеше от Ерно. Увери ме, че е скрила билетите така, че никой не би могъл да ги намери. Уговорихме се за четвърти юли, понеже беше празник и нямало да има никой, значи беше удобно да се видим… Та на трети юли, по-точно през нощта на четвърти, веднага след полунощ, се срещнахме в „Парадайз“. Едва беше влязла в заведението и Ерно нахлу след нея. Разкрещя се, че бил контролирал дневника за сгрешените билети, бил я наблюдавал, следял я. „Свършена си, малката — заплаши я той, — но ще ти дам един шанс“. Погледна ме и ми нареди: „Махай се от тук. А ти — каза й на нея, — дай ми билетите, които си напъхала в бельото си, и си напиши оставката веднага или ще извикам полиция“… Луиза… казвам ви, ако щете вярвайте, беше корава. На нея никой не можеше да й нарежда. „Я се таковай — кресна му тя. — Полиция щял да ми вика. Само я извикай и ще им кажа, че си правил същото“.
Колинс повдигна леко ръка и се премести. Слънцето грееше право в очите му. Джексън стана да оправи щорите. Дали защото си спомняше особено картинно онова, което разказваше, но Колинс седеше като застинал. После продължи:
— Значи… когато му каза това, настъпи повратният момент. Защото Ерно до този момент не бе допускал, че мога да го изпортя пред някого. Веднага схвана, че съм разказал на Луиза. Но и през ум не му бе минавало, че подобна тайна може да се сподели с друг. Още повече с човек извън семейството… Ерно… Ерно беше кибритлия. Почервеня, ококори едни очи. Веднага стана ясно, че е готов да убие човек. Наистина. Само че не Луиза смяташе да похарчи, а мен. Знам, че имаше ли в този миг пистолет в ръката, щеше да ме опука, без да се замисли. Но нямаше. Не още. Просто се нахвърли срещу нас, викаше, кряскаше и какво ли още не, така че в един момент се появи Гъс и му каза да се измита, но Ерно не му обърна внимание. Това продължи още малко и в един момент Гъс се върна с револвер… След това нещата са както вуйчо ги е разказал в съда. Ерно се присмя на Гъс, че той нямало да застреля никого, но изведнъж Луиза грабна револвера от ръката му и Ерно се хвърли върху нея. На мен застрелването не ми се стори чак толкова случайно, колкото се е опитал да го предаде. Стори ми се, че беше успял да издърпа револвера от ръцете й. Но всичко стана съвсем бързо. Бум! Така изтрещя, че пет минути по-късно ми се струваше, че ресторантът още се тресе. Луиза погледна към дупката в средата на тялото си, а от нея излизаше дим, дим излизаше ви казвам, като от цигара. За секунда никой от нас не знаеше какво да направи, така че само стояхме и я гледахме, и беше толкова странно… Накрая Гъс се измъкна от вцепенението и тръгна към телефона. Ерно му викна да спре, но Гъс не го послуша и Ерно го гръмна, сякаш убиваше кон.
— А ти? — попита Лари.
— Какво аз?
— Ти какво направи?
— Виж сега, аз съм чувал какви ли не страхотии, но истината е, че дотогава не бях виждал с очите си застрелян. Беше ужасно. Наистина ужасно. Единственото, което ми се въртеше в главата, беше: „Ами сега как ще оправим нещата?“. Беше толкова ненормално, че не можех да се насиля да повярвам, че ще продължи. Струваше ми се, че в един миг всичко ще щракне и ще се намести обратно както си е било. И после изведнъж осъзнаваш, че няма начин да стане… След като Ерно застреля Гъс, се разплаках и вуйчо изрева: „Чия е вината, Колинс? Чия е вината?“. Тогава реших, че съм следващият, и дори погледнах към прозореца: вече два пъти се беше стреляло, някой сигурно беше чул, значи скоро можеше да се появи полиция. Но беше Четвърти юли и никой в нищо нямаше да се усъмни, най-много да си помислеха, че са фойерверки… Тогава Ерно видя последния. Криеше се. Беше с костюм… под масата. Ерно насочи револвера и му нареди да тръгва надолу към фризера. После чух изстрел. По някаква причина не прозвуча като първите два. Ерно се качи. Погледна ме и видях, че гневът му се е изпарил. Седна смазан и ми каза какво да направя. Щяхме да го нагласим да изглежда като обир. „Вземи това“, „Избърши там“ — направих всичко, което ми нареди.