Мюриъл неволно изпъшка. Зимата. Макар Ерно да бе подготвил ролята на Колинс много внимателно, той самият бе пропуснал тази подробност, когато им разказа епизода за срещата с Гандолф и медальона и тя го бе заковала на свидетелската скамейка. Тогава бе почувствала, че ги лъже.
— Скоро вече бяха нагазил дълбоко — продължи Колинс. — На втори октомври ме заловиха по време на голяма акция. Бяха ме снимали и така нататък. Полицаите ми казаха, че този път няма отърване, още докато ме вкарваха в колата. „Трети път ти е, момче. Гледай хубаво през прозорците, защото до края на живота си повече няма да видиш улица“. Не им пукаше. Но си вършеха работата. Щях да пропея веднага, още на път за участъка, ако не ме беше страх, че онези Гангстери извън закона, дето можех без да искам да натопя, ще ме убият още първата нощ в затвора… Както и да е, на втория час в пандиза ми хрумна, че всичко това е по вина на вуйчо Ерно. Ако не беше изпозастрелял онези хора, нямаше да съм зад решетките. И ако натопях вуйчо, никой нямаше да ме убие за това. Само че Ерно беше умен. Много добре знаеше какво ми се върти из главата и беше първият, който ме посети… „Каза ли им нещо?“, бе първото, което ме попита, като се видяхме. Престорих се, че не го разбирам, но на него такива не му минаваха. „Слушай, недей на мен тия. Знам какво си мислиш. И няма да ти кажа да не го правиш заради мен. Но помисли за себе си. Кажеш ли им истината, работата става много сериозна. Защото чии обувки са на краката на онзи? И кой крадеше билети заедно с момичето? Сега те чака доживотен. За убийство дават петдесет-шейсет и ще ти ги лепнат всичките. Не искаш това, нали?“. Разбира се, че не исках. И изобщо не се чувствах готов да изпортя вуйчо, особено както стоеше пред мен. А и донякъде беше прав. Ерно знаеше как действат полицаите… Каза, че имал по-добра идея. Да хвърлим вината на бедния нещастен Гандолф. И без това беше издрънкал, че ще убива Луиза. Така да се каже, сам се бе направил заподозрян номер едно. Стигаше само леко да насочим полицията накъдето трябва. Не бях сигурен, че Катерицата е имал глупостта да задържи медальона след онова, което му казах, но Ерно ми каза да не се безпокоя, нали сме имали онзи вързоп под склада му, щял да го изкопае, да вземе нещо от него и да го подхвърли на Гандолф, за да остави отпечатъци върху него. Не се наложи обаче, понеже онзи хахо все още стискал медальона, когато сте го заловили. Щял да си получи парите, дето му ги дължали. Мозъкът му бе толкова мек, че вкараш ли идея в него, няма излизане. — Колинс със съжаление поклати глава. — Едно нещо не ми е ясно и досега: как е възможно да погледнеш този мършав човек и да видиш в него убиец? Ерно веднъж ми каза: „Кучето го прави с всяка кучка, стига да я подуши разгонена“. Вуйчо познаваше душата на полицая.