— И мислиш, че това ще оправи нещата?
— Виж, когато се омъжих за Талмадж, нещата изглеждаха на кантар. Нямам предвид, защото и двамата бяхме амбициозни — истината е, че точно това се получи и никога няма да е проблем. Говоря по-скоро за начина, по който виждам себе си и гледам на него. Ти си този, който ми отвори очите. Но аз ще се преборя с това заедно със съпруга ми, а не с теб. Докъдето и да ни доведе това.
Той изведнъж осъзна, че тя му предлага да чака в готовност. Казваше му, че все още могат да имат шанс.
— А аз какво да правя междувременно? Казах ти, че не мога да живея по средата.
— Чух те. И изобщо не ти предлагам живот в тайно обожание. И за двама ни е най-добре това да спре. Споделям с теб какви мисли ми се въртят в главата. Но не съм ясновидка и не мога да предположа какво ще се случи в крайна сметка. Ти преди десет години ми каза, че слагаш край на брака си, а адресът ти е все още същият.
— Става дума за различни неща.
— Разбираш ме какво искам да ти кажа.
Наистина я разбираше. Погледът му бе забит в мокета. Членът му, който винаги го бе забърквал в какви ли не неприятности, се бе спаружил. Но не това беше болката му. Отчаяно искаше да остане ядосан, защото това щеше да удържи другото, което напираше в него. Междувременно ръката й го стисна още по-силно.
— Виж… трябва да ти кажа още нещо. За случилото се по онова дело… на Гандолф. Какво беше разкрито и какво не беше. Голяма част от всичко това е по моя вина. Вече го разбрах. Ти ми каза, че не си като мен, но аз не те чух. Има основателна причина хората да казват да не сереш, където ядеш, и да не чукаш на работа. Но аз го направих. Защото исках да знам как е извън брака. Исках да изживея усещането.
— И как беше?
Тя го изгледа продължително.
— Дяволски приятно. — Помълча малко и допълни: — Но едновременно с това егоистично и глупаво. И непрофесионално. Така че ако има някой виновен по делото Гандолф, нека да съм аз. Както и да се отрази това на плановете ми. — Това му харесваше. Харесваха му много от нещата, които бе казала през последните няколко минути. В думите й звучеше честност. Обикновено Мюриъл можеше да се отнася жестоко с всеки друг, освен себе си. — Между другото — допълни тя, — като говорим за делото, готов ли си за най-смешното?
— Малко хумор няма да ми се отрази никак зле в момента. — Но когато му разказа за Джилиан, която била купувала наркотици по улицата, не повярва: — Няма начин.
— Днес реших да проверя клюката. Обадих се на Глория Мингам в Агенцията за борба с наркотиците. Технически погледнато, това не са неща за пред голямо жури, но въпреки това на Глория никак не й се говореше. Така че ми го пошушна на ухото.
— Имаш предвид буквално пошушна или говориш образно?
— Буквално.
— И какво беше?
— Пуф-паф.
Лари се изсмя.
— Джилиан е пафкала? Хероин?
— Очевидно.
— Има логика. Не можеш да вкараш игла в айсберг, нали?
— Глория призна, че е имало обвинения, но нищо не се е доказало. Защото всички свидетели били наркомани.
— Господи, какви лицемери! — въздъхна Лари.
— Федералните?
— Артър…
— Ами ако Джилиан не му е казала?
— Чудесно. И това ли трябва да му поднесем на тепсия?
— Не мисля — засмя се Мюриъл. — Според мен съдът ще намери, че Артър е имал възможност сам да се добере до тази информация. — Тя се усмихна злобничко, после подпря брадичката си. Мислите й се бяха отклонили в друга посока.
— Нова идея? — попита той.
— Може би. Нещо, свързано със случая. Ще трябва да го обмисля.
— И накъде отива този случай? Как го виждат отвисоко?
Тя помисли за секунда, след това го попита какво му е мнението за разказа на Колинс.
— Забележително изпълнение — призна Лари. — Абсолютно в стила на вуйчо му. Сигурно в рода им всички са родени артисти.
— Мислиш ли, че е бил там? В „Парадайз“?
— Колинс? Но аз знам, че е бил там.
— Така ли?
— Извадих обувките на Джъдсън от склада за веществени доказателства. Колинс беше прав. Цял ден висях на главата на момчетата, дето правят ДНК анализ. Те вече разполагаха с профил на Колинс от окървавената риза на Фароу и намериха достатъчно количество остатъчен материал в обувките. Виж, шест години е много време и те не могат да са съвсем категорични. От друга страна, не може да се прави съпоставка между ДНК в потта и в кръвта. И все пак намериха същите алели като от ризата. С две думи — обувките са на Колинс, не че ДНК анализът на нивото на деветдесет и първа е могъл да се произнесе по този въпрос. — Погледна я. Тя пиеше бира и обмисляше чутото. — Това променя ли нещо за теб?