Образът на света
Архаичните и традиционни общества схващат окръжаващия ги свят като микрокосмос. Отвъд границите на този затворен свят започва областта на непознатото, на неоформеното. От една страна съществува космосизираното пространство, което е обитавано и организирано, а от друга страна, извън това познато пространство, се простира неизвестната и страшна зона на демоните, ларвите, мъртвите, чужденците; накратко — хаосът, смъртта, нощта. Този образ на микрокосмоса-обитавания свят, обкръжен от пустинни райони, уподобявани на хаоса или на царството на мъртвите, е оцелял даже при такива силно развити цивилизации, като тези на Китай, Месопотамия или на Египет. Действително, в много текстове атакуващите националната територия неприятели са сравнени с ларви, демони или със силите на хаоса. Така например, неприятелите на Фараона са били смятани за „синове на разрухата, вълци, псета“ и т.н. Фараонът бил сравняван с бога Ре, който е победил дракона Апофис, докато неприятелите му са били отъждествявани с този митически дракон.12 Поради факта, че нападат и така излагат на опасност равновесието и самия живот на града (или на коя да е друга обитавана и устроена територия), неприятелите са уподобявани на демоничните сили, понеже също като тях се мъчат да върнат този микрокосмос към хаотичното му състояние, тоест да го унищожат. Разрушаването на вече установен ред, заличаването на архаичен първообраз е било равнозначно на връщане към хаоса, към неясното, към неопределеното състояние, предшестващо космогонията. За отбелязване е, че същите образи се използват и в наши дни, когато трябва да се формулират опасностите, застрашаващи някой вид цивилизация: говори се именно за „хаоса“, за „безредието“, за „мрака“, в които ще потъне „нашият свят“. Очевидно, всички тези изрази означават рухването на установен ред, на един Космос, на една структура и повторно потапяне във флуидното, аморфно и, в крайна сметка, хаотично състояние.
Възприемането на неприятеля като демонично същество-същинско въплъщение на силите на злото, също е оцеляло до наши дни. Психоанализата на тези митични образи, които още населяват и вълнуват съвременния свят, ще ни покаже може би в каква степен прехвърляме върху „неприятелите“ собствените си разрушителни желания. Но този проблем е извън нашата компетентност. Ние се стремим само да изясним обстоятелството, че за целокупния древен свят неприятелите, които заплашвали микрокосмоса, са били опасни не в качеството си на човешки същества (като такива), а защото въплъщавали враждебните и разрушителни сили. Напълно е възможно отбраната на населените места и на градовете да е започнала с магически средства, понеже отбранителните съоръжения — ровове, лабиринти, укрепления и т.н. — са били разположени така, че по-скоро да спрат нашествието на злите духове, отколкото атаката на човеците.13 Даже в доста по-късната история, например през Средновековието, стените на градовете са били ритуално освещавани, за да служат като защита от Дявола, болестта и смъртта. Впрочем, архаичната символика изобщо не се затруднява да оприличи човешкия неприятел на Сатаната или Смъртта. В крайна сметка, резултатът от техните набези е все същия: разруха, разпадане на обществото, смърт.
12
Виж книгата ни „Le Mythe de l’Éternel retour: Archétypes et Répétition“ (Митът за Вечното завръщане: Архетипове и повторение). (Изд. „Хр. Ботев“, 1994, с.52)
13
Виж W. J. Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Амстердам-Лайпциг, 1941 г., Albae Vigilae, Heft XV).