Най-разпространеният вариант на символиката на Центъра е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и което, подобно на ос, поддържа трите Свята. Ведическата Индия, древният Китай, германската митология познават не по-зле от „първобитните“ религии, но под различни форми, това Космическо Дърво, чиито корени проникват надълбоко, чак до Ада, а клоните му докосват Небето. В централните и северноазиатските митологии, неговите седем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни небета. Нямаме намерение да се разпростираме по-нашироко върху сложната и комплексна символика на Дървото на Света.19 По-интересно за нас сега е да видим каква е ролята му в „ритуалите на центъра“. Изобщо може да се каже, че по-голямата част от свещените или ритуални дървета, които срещаме в историята на религиите, са само несъвършени копия на образцовия първообраз, какъвто е Дървото на Света. Тоест, смята се, че всички свещени дървета се намират в Центъра на Света и че всички ритуални дървета или стълбовете, които се освещават преди или по време на някоя религиозна церемония, сякаш са изхвърлени по магически начин в Центъра на Света. Ще се ограничим само до няколко примера.
Във ведическа Индия, жертвеният стълб (ущра) е направен от дърво, отъждествявано с Всемирното Дърво. Докато го поваля, извършващият жертвоприношението жрец се обръща към него със следните думи: „Не раздирай с върха си Небето, не наранявай с центъра си атмосферата…“ Очевидно, в случая става дума за самото Дърво на Света. От материала на това Дърво се прави жертвеният стълб, който така се превръща в своего рода космическа подпора: „Издигай се, о Повелителю на гората, на върха на земята!“, го приканва Rig Veda, III, 8,3. „С върха си ти поддържаш Небето, със средната си част изпълваш въздуха, с крака си затвърдяваш Земята“, провъзгласява Çatapatha Brâhmana, HI, 7, 1,4.
Поставянето и освещаването на жертвения стълб представлява ритуал, посветен на Центъра. Отъждествен с Дървото на Света, стълбът на свой ред се превръща в ос, която свързва трите космически области. Връзката между Небето и Земята става възможна чрез него. А жрецът, който извършва жертвоприношението, се изкачва сам или със съпругата си на небето по този стълб, превърнат ритуално в самата Ос на Света. Като спуска стълба, жрецът се обръща към жена си и й казва: „Ела, да се качим на Небето!“ Тя му отговаря: „Да се качим“ (Çat. Br., V, 2,1,9). Тогава и двамата започват да се изкачват по стълбата. Достигнали до върха и докосвайки главуляка, жрецът се провиква: „Достигнахме Небето!“ (Taittirîya Samhitâ, Çat. Вг., и т.н.) Или пък, като се изкачва по стълбата той разперва ръце (като птица крилете си!) и, стигайки до върха, извиква: „Достигнах Небето, боговете: станах безсмъртен!“ (Taittirîya Samhitâ, 1,7,9, ) „Наистина, гласи Tattirîya Samhitâ (VI, 6, 4, 2), жертвоприносителят си прави стълба и мост, за да достигне по тях небесния свят.“
Стълбата или мостът между Земята и Небето били възможни, защото се издигали в Центъра на Света. Точно както стълбата, която Иаков видял в съня си и която стигала до небесата. „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“ (Битие, гл. 28, 12 и сл.). В индийския ритуал също се намеква за безсмъртието, което се постига чрез изкачване до Небето. Както ще видим малко по-нататък, много други ритуали, свързани с Центъра, са равнозначни на спечелване на безсмъртието.
Отъждествяването на ритуалното дърво с Космическото Дърво е още по-прозрачно при шаманизма в Централна и Северна Азия. Изкачването на подобно дърво от татарския шаман символизира издигането му на небето. Наистина, широките разклонения на дървото са оформени като седем или девет седла и, като достига до тях, шаманът заявява уверено, че се качва на небето. Той описва на присъстващите на ритуала всичко, което е видял на всяко от преминатите от него небесни нива. На шестото небе боготвори луната, на седмото — небето, слънцето. Накрая, на деветото ниво, той пада на колене пред Бай Улген, Висшето Същество, и му предлага душата на жертвения кон.20
Шаманското дърво е само копие на Дървото на Света, което се издига в средата на Вселената и на чийто връх се намира върховният Бог или оприличеният на слънце бог. Седемте или деветте вдлъбнатини-седла на шаманското дърво символизират седемте или деветте клона на Космическото Дърво, тоест седемте или деветте небета. Впрочем, шаманът се чувства взаимообвързан с това Дърво на Света чрез други мистически връзки. Смята се, че в посветителните си сънища бъдещият шаман се приближава до Космическото Дърво и получава от ръката на самия Бог три клона от това Дърво, които впоследствие ще му служат за изработката на цилиндричната част на барабаните му.21 Известна е изключително важната роля, отредена на барабана при сеансите на шаманите — те достигат до екстаза си най-вече с негова помощ. А ако си припомним и факта, че за направата му е бил използван материал от самото Дърво на Света, лесно ще схванем цялата символика и религиозна стойност на звуците на този инструмент: биейки го, шаманът постепенно изпада в екстаз и се чувства като метнат до Дървото на Света.22 В случая става дума за мистично пътуване до „Центъра“, а сетне и до най-високото Небе. Така, било като се катери по обредната бреза до седемте или деветте седловидни вдлъбнатини между клоните й, било като бие барабана си, шаманът предприема пътуването си до Небето. Но той не може да постигне такова прекъсване на космическите нива, което да му позволи да се изкачи или да лети в екстаз през Небесата, защото се смята, че се намира в самия Център на света; а ние вече видяхме, че единствено в един такъв Център е възможно да се постигне връзка между Земята, Небето и Ада.23
19
Виж нашия Traité (Трактат), стр. 301 и сл.; Le Chamanisme (Шаманизмът), стр. бълг. изд. 292 и сл.; за християнската символика на Кръста = Космическо Дърво, виж H. de Lubac, Aspects du Bouddhisme (Аспекти на будизма) (Париж, 1951 г.), стр.61 и сл.
21
A.A. Попов, Тавджийчи. Материали по етнографии авамских и ведеевских тавджичев. (Москва-Ленинград, 1936 г.), стр. 84 и сл.; виж Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase, cmp. 205 и сл.
22
Виж Е. Emsheimer, Schamanentrommel und Trommelbaum (Ethnos, том IV, 1946 г., стр. 166–181).
23
Посвещението чрез изкачване на обредно дърво се среща и при индонезийския, южноамериканския (Арокан) и северноамериканския (Помо) шаманизъм. Виж: Le Chamanisme, стр. 141 и сл.