Символика на възнесението
Доста вероятно е, поне що се отнася до централноазиатските и сибирските религии, тази символика на Центъра да е била повлияна от индо-иранските, та дори и от месопотамските космологически схеми. Между другото, значението на числото 7 изглежда потвърждава това предположение. Важното в случая обаче е да се прави разлика между заемката от космологическа теория, изградена въз основа на символиката на Центъра — каквото би било например схващането за 7 небесни нива — и самата същина на символиката на центъра. Вече установихме, че тя е извънредно древна, че е позната дори на пигмеите от полуостров Малака. И даже да съществуват известни подозрения относно далечно индийско влияние върху тези пигмеи-семанги, пак би трябвало да се обясни символиката на Центъра по праисторическите паметници (Космически Планини, четирите реки, Дървото и спиралата и т.н.). Нещо повече: доказано е, че символиката на космическата ос е била разпространена сред архаичните култури (Urkulturen от школата на Гребнер-Шмид) и на първо място сред арктическите и северноамериканските народи: централният стълб на всяко от жилищата им е бил отъждествяван с Космическата Ос. Приношенията, предназначени за небесните божества, се оставяли в основата на стълба, тъй като се смятало, че само по тази ос те могат да се издигнат на небето.24 Когато формата на жилището се променила и колибата била заменена с юрта (като например при пастирите-скотовъдци в Централна Азия), горният отвор, през който излиза димът, започнал да изпълнява митическо-религиозната функция на централния стълб. Сега при жертвоприношенията в юртата се внася дърво, чийто връх се подава през този отвор. Със седемте си клона това „свещено“ дърво символизира седемте небесни сфери. Така, от една страна домът е приравнен с Вселената и, от друга страна се приема, че той е разположен в Центъра на Света, тъй като отворът му за дима гледа точно към полярната звезда.
Малко по-нататък ще се върнем отново към въпроса за символичното отъждествяване на жилището с „Центъра на Света“, понеже то отразява една от най-показателните страни от поведението на древния религиозен човек. Засега ще се спрем само на свързаните с изкачването (възнасянето) ритуали, изпълнявани в даден „център“. Вече установихме, че татарският или сибирски шаман се катери по едно дърво и че жертвоприносителят от епохата на Ведите се изкачва по стълба. Макар и толкова отдалечени във времето и пространството, и двата ритуала преследват една и съща цел: възнасянето на Небето. В много митове се говори за дърво, лиана, въже, паяжина, или за стълба, които свързват Земята с Небето и с чиято помощ някои привилегировани същества сякаш наистина се изкачват на небето. На тези митове отговарят, разбира се, различни ритуали, като например изкачването на дървото или на стълбата съответно от шамана или от ведическия жертвоприносител. На обредната стълба също е отредена важна роля. Ще подкрепим твърдението си само с няколко примера: Полиенус (Stratagematon, VII, 22) ни говори за Косингас, жрец-цар на няколко тракийски народа, който заплашвал поданиците си, че ще ги напусне като се изкачи по дървена стълба до богинята Хера; това доказва, че подобна ритуална стълба наистина е съществувала и че се е смятало, че изкачвайки се по нея, жрецът-цар действително може да отиде на Небето. Възнасянето на небесата чрез обредно изкачване на стълба навярно е било част от орфическо посвещаване. Във всеки случай, то присъства със сигурност в митрическото посвещаване. В мистериите, разигравани в чест на персийския бог Митра, обредната подвижна стълба (climax) имала 7 стъпала, като всяко от тях било изработено от различен метал. Според антихристиянския полемист Целзий (Ориген, Contra Celsum, VI, 22), първото стъпало било от олово и отговаряло на „небето“ на планетата Сатурн, второто — от калай (Венера), третото — от бронз (Юпитер), четвъртото — от желязо (Меркурий), петото — от „монетна сплав“ (Марс), шестото — от сребро (луната), седмото — от злато (слънцето). Осмото стъпало, твърди Целзий, представлява сферата на неподвижните звезди.25 Смятало се, че като се изкачвал по тази ритуална стълба, посветеният наистина минавал през седемте небета и така се въздигал чак до Небесните висини. Същото се отнася и за издигането му до последното небе, след като минел през седемте етажа на вавилонската ziqqurat или през различните космически области, прехвърляйки се със стълба от тераса на тераса в храма Барабудур, който сам представлявал, както вече казахме, Космическа Планина и един imago mundi.
25
Виж: материалите, групирани в книгата ни Le Chamanisme, стр. 205 и сл. Що се отнася до християнската символика на възнесението, виж Louis Beirnaert, „Le Symbolisme ascensionnel dans la liturgie et les mystique chrétiennes“ (Символиката на възнесението в християнската литургия и мистика) (Eranos-Jahrbuch, XIX, Цюрих, 1951 г., стр. 41–63).