От само себе си се разбира, че стълбата при митрическото посвещение е била Ос на Света и че се е намирала в Центъра на Вселената; в противен случай не би било възможно да се постигне прекъсване на нивата. Знае се, че „посвещение“ означавало смърт и възкресение на новопосветения или, в друг контекст, слизане в Ада, последвано от възнесение на Небето. Смъртта — била тя посвещаваща или не — представлява идеалния пример за прекъсване на нивото. Ето защо тя била символизирана с изкачване и много погребални ритуали включвали подвижни или неподвижни стълби. Душата на умрелия се катерела по пътеките на планина, по клоните на дърво или по лиана, чак докато стигнела до небесата. Това схващане се среща почти навсякъде по света, от древния Египет до Австралия. Обичайният израз на асирийски за глагола „умирам“ е „закачвам се за планината“. Египетският глагол myny, „закачвам се“ също е обикновен евфемизъм за „умирам“. Според митичните индийски предания Йама, първият умрял човек, се изкатерил на планината и пребродил „високите клисури“, за да покаже „пътя на много хора“; така е казано в Риг Веда (X, 14,1). Пътят на мъртвите в урало-алтайските народни поверия се вие нагоре по планините; кара-киргизкият герой Болот, както и Кезар, легендарен цар на Монголите, като своего рода проверка в посвещението проникват в отвъдния свят през разположена на планински връх пещера; слизането на шамана в Ада също става през пещера. В погребалните си текстове египтяните са съхранили израза asket pet (asket=стъпало), за да посочат, че Ре разполага с истинска стълба, която свързва Земята с Небето. „За мен е поставена стълбата, за да виждам боговете“, се казва в Книгата на мъртвите. „Боговете му правят стълба, за да може той, служейки си с нея, да се изкачи на Небето“, четем пак в Книгата на мъртвите. В много гробници от времето на древните или средни царства са открити амулети, изобразяващи подвижна стълба (maqet) или стълбище. Впрочем, обичаят да се използва погребална стълба е оцелял до наши дни: много примитивни азиатски народи, като например лолосите, каренците и др., издигат на гробовете ритуални стълби, които да служат на мъртвите, за да се изкачат на Небесата.26
Както видяхме, стълбата е носител на извънредно богата и същевременно идеално взаимообвързана символика: тя изобразява пластично прекъсването на дадено ниво и така прави възможен прехода от един начин на съществуване към друг; или, ако погледнем нещата в космологически план, тя прави възможна връзката между Небе, Земя и Ад. Ето защо стълбата и изкачването играят съществена роля както при свързаните с посвещението ритуали и митове, така и при погребалните обреди, без изобщо да споменаваме ритуалите при възкачването на престола на царете или на жреците или пък при сватбените обреди. Впрочем, знае се, че символиката на изкачването и на стъпалата се среща доста често в психоаналитичната литература, което означава, че в случая става дума за архаична изява на човешката психика, а не за „историческо“ творение, за нововъведение, свързано с определен исторически момент (като например древния Египет или ведическа Индия и т.н.). Тук ще се задоволим с един-единствен пример за спонтанно преоткриване на тази първична символика.27
Жюлиен Грийн отбелязва на 4 април 1933 г. в своя Дневник: „Във всичките ми книги мисълта за страха или за каквото и да било друго малко по-силно душевно вълнение изглежда неизменно свързана по необясним начин със стълба. Забелязах го едва вчера, докато преглеждах написаните от мен романи… (Следва изброяване на творбите.) Питам се как съм могъл толкова често да повтарям влиянието й върху мен, без изобщо да го забележа. Когато бях дете, все сънувах, че някой ме преследва по една стълба. Като малка, майка ми е изпитвала същите страхове; може би и аз нося следа от тях…“
26
Виж Traité d’Histoire des Religions, cmp. 123 и сл., Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase, стр. 470 и сл.
27
Виж нашето проучване Durohâna and the „waking dream“ (Art and Thought, A volume in honour of the late Dr Ananda K. Coomaraswamy, Лондон, 1947 г. стр. 209 и сл.).