Но той добавя и нещо друго: „Как би могло да бъде описано, даже метафизически, раждането на Буда, приравнявайки го с разчупването на яйцето, където е затворен като могъщество «Първородния син» (jyeshta) на Вселената, без слушателите съвсем естествено да го свържат в мислите си с «космическото яйце» от брахманските предания, от което излиза, в зората на всички времена, първичният Бог на сътворението, назоваван с най-различни имена: Златния Ембрион (Hiranyagarbha), Отеца или Господаря на Сътворителите (Prajâpati), Агни (Бог на огъня и ритуален Огън) или брахман (обоготворен, освещаващ принцип, «молитва», текст на химните) и т.н.?“ (Мюс, стр 14). При това знаем, че „космическото яйце“, пак според Мюс, „непременно е било отъждествявано с Годината, символичния израз на космическото време: samsara, друг образ на цикличното, сведено до своите причини времетраене, който е съответствал напълно на митичното яйце“ (същия труд, стр. 14, бележка 1).
И така, действието, позволяващо да се трансцендентира (да се озоваваш над или отвъд времето) е формулирано със символика, която е едновременно космологическа и космическа. Да се разчупи черупката на яйцето в притчата на Буда е равнозначно да се счупи samsara, колелото на съществуването, тоест да се трансцендентира както космическото пространство, така и цикличното време. И в този случай Буда използва образи, аналогични на тези, на които са ни свикнали Ведите и Упанишадите. Неподвижното слънце в зенита на Chândogya Upanisad е космически символ, отразяващ чудния акт на бягство от Космоса и излъчващ същата сила като будисткия образ на счупеното яйце. Ще имаме възможността да срещнем и други подобни древни образи, използвани за символизиране на трансцендентността, но при тях се открояват някои аспекти на йогистко-тантрическите практики.
Философията на Времето при будизма
Символиката на Седемте стъпки на Буда и на Космическото яйце съдържа в себе си възвратимостта на времето и ние ще се върнем отново към този невероятен, парадоксален процес. Но преди това се налага да представим в общи линии философията на времето, разработена от будизма и по-специално от махайаническия будизъм.44 И за будистите Времето е съставено от продължителен, непрекъснат поток (samtâna), a поради факта, че то тече, всяка проявяваща се в него „форма“ е не само мимолетна, но и онтологически нереална. Философите на Махайана са провели много дискусии относно това, което би могло да се нарече мигновеност на времето, тоест на изтичането и, в крайна сметка, на нереалността на настоящия момент, който постоянно се превръща в минало, в несъществуващо. За будисткия философ, пише Щербатски, „съществуването и несъществуването не са различните външни прояви на едно нещо, а нещото в себе си“. Както казва Чанта-ракшита, „естеството на всичко съществуващо се състои в собствената му мигновеност (съставена от значителен брой) от стазиси и от унищожения“ (Tattvasangraha, стр. 137; Щербатски, Buddhist Logic, I, стр. 94 и сл.). Унищожението, за което загатва Чантаракшита не е емпирическо, като например глинен съд, който се разбива на парчета, ако падне на земята, а присъщото и непрестанно превръщане в нищо на всичко, свързано с Времето. Поради това Вазубандху пише: „Защото превръщането в нищо е мигновено и непрекъснато, не съществува (реално) движение“.45 Движението и следователно времето в себе си, тоест продължителността (времетраенето), е прагматически постулат, по подобие на индивидуалното Его, което за будизма също е прагматически постулат; като понятие обаче, движението не съответства на външна действителност, защото е „нещо“, създадено от самите нас. Поточността и мигновеността на осезаемия свят, постоянното му превръщане в нищо е идеалната махайаническа формула за определяне на недействителността на временния свят. Понякога махайаническото схващане за времето ни кара да заключим, че за философите на „Голямата колесница“ (или „широкия път“ на спасение) движението е прекъснато, непостоянно, че „движението се състои от поредица от неподвижности“ (Щербатски). Но както с право отбелязва Кумарасвами (цитираното произведение, стр.60), линията не е съставена от безкраен низ от точки, а изглежда като continuum (непрекъснатост). Вазубандху казва също: „полетът на миговете е непрекъсваем (nirantara-ksana-utpâda)“. Терминът samtâna, преведен от Щербатски като „поредица“, етимологически означава „continuum“.46
44
Елементите му са изложени в двата тома на Ф. И. Щербатски Buddhist Logic (Ленинград, 1930–1932 г., „Bibliotheca Buddhica“) и в изчерпателните бележки на Louis de la Vallée-Poussin, Documents d’Abhidharma: La Controverse du Temps (Документи от Абхидхарма: Спорът за Времето) (Сборник от китайски и будистки научни студии, V, Брюксел, 1937 г., стр. 1–158). Виж също S. Schayer, Contributions to the problem of Time in Indian Philosophy (Краков, 1938 г.) и Ananda K. Coomaraswamy, Time and Eternity (Аскона, 1947 г.), стр. 30 и сл.
45
Abhidharmakoça, IV, 1, цитиран от Кумарасвами, в посоченото произведение, стр. 58. Виж коментирания превод на Louis de la Vallée-Poussin, l. ’Abhidharmakoça de Vasubandhu, 5 том (Париж, 1923–1931 г.
46
Индийският будизъм се дели на три основни групи, като първите две са наречени „колесници“ (yana) или средства за придвижване по пътя на спасението. „Малката колесница“ (hinayana) или „тесния път на спасението“, е най-древното и най-близко до учението на Буда течение. Литературата му е предназначена предимно за монасите, които искат да станат „архати“, „заслужаващи“ хора, тоест светии, постигнали нирвана. „Голямата колесница“ (mahayna) подтиква своите последователи да стават не „архати“, а „бодхисатва“ и чрез своите добродетели и достигнато съвършенство да подтикват всички останали същества да познаят нирваната преди самите тях. — Б. пр.