Всичко гореизложено не е някаква новост. Логиците и метафизиците на Голямата колесница само са тласнали до крайния им предел паниндийските предугаждания за онтологическата недействителност на всичко съществуващо във Времето. Поточността покрива, потопява нереалността. Единствената надежда и единственият път за спасение е Буда, който е разкрил Дхарма (абсолютната действителност) и е показал пътя за постигане на Нирвана. Когато говори, Буда непрестанно се връща към основната тема на посланието си: всичко, което е зависещо, обусловено от времето и състоянието си е нереално; но никога не пропуска да добави: „това не съм аз“ (na me so altâ). Защото той, Буда, е тъждествен на Дхама и следователно е „прост, несъставен“ (asamkhata) и „безвременен“ (akâliko, както е казано в Anguttara Nikâya, IV, 359–406). Много пъти Буда напомня, че „преминава през еоните“ (kappâtilo… vipumatto), че не е „човек на еоните“ (akkapiyo), тоест, че не е действително обвързан с цикличния поток на времето, че е надминал космическото Време.47 За него, се казва в Samyutta Nikâya (I, 141), „не съществува нито миналото, нито бъдещето“ (na tassa paccha na purattham atthi). За Буда всички времена са настоящи (Visuddhi Magga, 411), което означава, че той е премахнал невъзвратимостта на времето.
Тоталното настояще, вечното настояще на мистиците е стазиса, непродължителността, невреметраенето. Преведено с термините на космическата символика, невреметраенето, вечното настояще е неподвижността. И наистина, за да посочи положението на не-състояние или на избавеност на Буда, будизмът — както впрочем и йогизмът — използва изрази, отнасящи се до неподвижността, до стазиса. „Този, чиято мисъл е трайна, стабилна“ (thila-citto; Dîgha Nikâya, II, 157), „този, чийто дух е траен“ (thit’atâ; същото произведение, I, 57 и т.н.), „траен, стабилен, неподвижен“ и прочее. Да не забравяме, че първото и най-просто определение за Йога е това, което е дал самия Патанджали в началото на своите Yoga-Sûtra (1,2): yogah cittavrttinirodhah, тоест „йога е премахване на съзнателните състояния“. Но премахването е само крайната цел. Последователят на йога започва със „спиране“, с „обездвижване“ на съзнателните си състояния, на своя психическо-умствен поток. (Впрочем, най-обикновеният смисъл на nirodha е „ограничаване, запушване“, това е самото действие на затваряне, заграждане и т.н.) Ще се върнем отново към последиците, които може да има това „спиране“, тази „неподвижност“ на съзнателните състояния, върху опитите на йогите с времето.
Този, „чиято мисъл е трайна“ и за когото времето вече не тече, живее във вечно настояще, в nunc stans. Мигът, настоящият момент, nunc-ът на санскритски се нарича ksana и на пали, езика-брат на санскритския — khana.48 Времето се измерва с ksana, c „момента“. Но този термин има също и значение на „благоприятен момент“, „opportunity“ и затова будистите смятат, че само с помощта на такъв „благоприятен момент“ може да се излезе от времето. Буда наистина съветва „да не се изпуска момента“, тъй като „ще ридаят тези, които ще пропуснат момента“ (khano vo patiladdho) и съжалява онези, „за които моментът е отминал“ (khanâtitâ; Samyuta Nikâya, IV, 126). От тези негови думи се разбира, че след дългия път, пропътуван през космическото време, през неизброимите съществувания, просветлението настъпва мигновено (eka-ksana). „Мигновеното просветление“ (eka-ksanâbhisambodhi), както го наричат авторите махайанисти, означава, че Действителността се схваща отведнъж, като светкавица, която пронизва съзнанието. Това напълно съвпада със словесната образност, основана на символиката на светкавицата, която вече сме срещали в текстовете на Упанишадите. Един произволен момент, някакъв ksana, може да стане „благоприятния момент“, странния миг, който спира времето и прехвърля будисткия монах в nunc stans, в едно вечно настояще. То обаче вече не е част от времето, от времетраенето и е качествено различно от светското ни, нетрайно „настояще“, което се прокрадва между две несъщности — миналото и бъдещето — и ще спре и изчезне със смъртта ни. „Благоприятният момент“ на просветлението е сравним с мистическия екстаз или с водещата до откровението светкавица, която също по парадоксален начин продължава извън времето.
47
Suita Nipâta, 373, 860 и други текстове, събрани от Кумарасвами в цитирания труд, стр. 40 и сл.
48
Виж Louis de la Vallée-Poussin, Notes sur le „moment“ ou ksana des bouddhistes (Бележки за „момента“ или ksana на будистите) (Rocznik Orientalisteczny, том VIII, 1931 г. стр. 1–13); Coomaraswamy, цит. произв., стр. 56 и сл.