Структурата на Варуна е сложна, но без нея не може, тоест винаги съществува тясна връзка между отделните й разновидности. Космократ или уранов, той неизменно е всевиждащ, всемогъщ и, при необходимост, „връзвач“ с „духовната си сила“, с магията. Космическият му аспект е още по-наситен със съдържание: както вече видяхме, той е не само небесен, но и лунен и воден бог. Може би от твърде рано във Варуна се проявява известна „нощна“ доминанта, която Берген и наскоро Ананда Кумарасвами77 не пропуснаха да подчертаят. Берген се позоваваше (цит. произв., III, стр. 213) на тълкователя на Taittirîya Samhitâ, I, 8, 16, 1, според когото Варуна означава „този, който обвива (обгръща) като мрака“. Тази „нощна“ страна на Варуна не бива да бъде тълкувана единствено в урановия смисъл на „нощно Небе“, тъй като е изпълнена и с по-широко, истински космологическо и даже метафизическо съдържание. Нощта също е виртуалност, кълнове, не-проява78 и точно тази „нощна“ разновидност на Варуна му е позволила да стане бог на Водите (Берген вече го е казал, III, стр. 128) и е открила пътя за уподобяването му на „демона“ Вритра. Не му е тук мястото да подхващаме темата „Вритра-Варуна“, затова ще се задоволим само да припомним, че между двамата съществуват много повече общи черти. Дори да не взимаме под внимание вероятното етимологическо родство на имената им (Берген, III, стр. 115 и т.н.; Кумарасвами, стр. 29 и сл.), смятаме за важно да отбележим, че и двамата са свързани с Водите и, на първо място, със „задържаните Води“ („великият Варуна скри морето…“, RV, IX, 73, 3) и че, подобно на Варуна, Вритра понякога е наричан mâyin, „магьосник“ (при по-широко тълкование, II, 11, 10)79. Погледнати от друга перспектива, различните уподобявания на Вритра на Варуна, както впрочем и на всички останали разновидности и функции на Варуна, си съответстват и потвърждават взаимно. Нощта (непроявеното), Водите (виртуалното, кълновете), „трансцендентността“ и „бездействието“ (характерни за небесните богове и владетели) имат нещо митическо и същевременно метафизическо, което ги сродява с, от една страна „връзките“ от всякакъв вид и, от друга страна, с онзи Вритра, който е „задържал“, „спрял“ или „оковал“ Водите.80 В космически план, Вритра също е „връзвач“. Подобно на всички големи митове, и митът за Вритра е с много значения и затова тълкуването му не бива да се изчерпва само с едно от тях. Тук може би трябва да се отбележи, че една от основните функции на мита е да уеднакви многобройните и разнородни равнища на реалното, както при непосредственото им възприемане от слушателя или читателя, така и при размисъла върху тях. В мита за Вритра, например, освен другите значения, се откроява и това на завръщане към непроявеното, на „спирането“, на „връзките“, които спъват развитието на „формите“, тоест на космическия живот. Ние очевидно нямаме право да прекаляваме със сближаването и съпоставянето на Вритра с Варуна. Но е невъзможно да се отрече структурната близост между „нощния“, „бездействения“, „магьосника“ Варуна, който връзва виновните от разстояние81 и Вритра, който „обвързва с вериги“ Водите. Резултатът от действията както на единия, така и на другия е „спирането“ на живота и довеждането на смъртта — в личен план при първия и в космически — при другия.
77
Най-вече в The darker side of the Dawn (Smithsonian Miscellaneous Collections, том 94, NI, Вашингтон, 1935 г.) и Spiritual Authority and. Temporal Power in the Indian Theory of Government (American Oriental Society, Ню Хевън, 1942 г.).
79
Виж /Е. Benveniste/ L. Renou, Vrtra et Vrthragna (Париж, 1934 г.), стр. 140–141, който неоснователно твърди, че при повечето преходи „магията на Вритра съответства на тази на Индра u произтича от нея“. A priori, магията по-скоро е атрибут на змиевидните същества — а Вритра е точно такъв — отколкото на боговете-герои. По-нататък ще се върнем отново на темата за магията на Индра.
81
Изкушаваме се даже да съзираме в този начин на наказание известно разширение, някакво задълбочаване от типа, така характерен за Варуна, в смисъл, че той подтиква виновния към „регресия във виртуалното, в неподвижността“, състояние, което е присъщо за самия него.