Иран
Данните, с които разполагаме за Иран са два вида: 1) няколко споменавания за демона Astôvïdhôtush, който също връзва предопределения да умре човек;100 и 2) жестовете на боговете-воини и на иранските герои: Фредун, например, връзва демона Аздахак и го приковава на планината Димаванд (Dînkard, IX, 21, 103), богът Тиштрийа връзва магьосниците Перика с две-три въжета (Yasht, 8, 55); Верешхрагна, както вече казахме, привързва ръцете на неприятеля (Yasht, 14, 63); Шевтеловиц101 откроява някои епизоди от Shah Nameh, в които се споменава, че Ахриман държи примка, докато в други става въпрос за „връзките“ на бога на съдбата. Отсъствието на Владетел-връзвач, иранско копие на Варуна, не е необяснимо: без значение е дали мястото на Варуна е заето само от върховния бог Ахура Маздах, както се смята обикновено, или пък, както предполага Ж. Дюмезил (Naissance d’Archanges (Раждане на Архангели), 1945 г., стр. 82 и сл.; стр. 100 и сл.), то е запазено също и за amesha spenta Asha, важното е, че и в двата случая имаме работа с изчистени същности, морализирани от реформата на Заратустра и че в тяхната природа би било недопустимо да се открие „магията“ на Варуна. Елементите на „върховно владичество“, които все пак са оцелели в Ахура Маздах (Виденгрен, цит. произв., стр. 259 и сл.) изобщо не позволяват да се съзре в него някакъв „страшен Владетел“ и, ако понякога той е бог на съдбата (Yasna, 1,1; Виденгрен, стр. 253), то това е съвсем обикновена черта на върховните и Урановите богове и от нея не би трябвало да се вади някакво генерално заключение. Но поради факта, че не знаем почти нищо за иранския еквивалент на ведическия Варуна преди реформата на Заратустра, би било непредпазливо и дори погрешно да си правим извода, че в Индия „връзваческия“ характер на Варуна се дължи на неарийско влияние. Действително, и гръцкият Уран също връзва своите съперници и, както сочи Ж. Дюмезил (Уран-Варуна), има основания в мита за Уран и за Уранидите да се търсят следите на една вече индоевропейска схема. Както и да е, доказаните факти, свързани с Иран препокриват само два от мотивите, които различихме в индийския комплекс: 1) богът или героят-връзвач на демони; 2) смъртоносният демон, който овързва човека преди да го отнесе на планината Синват. Може би вследствие на Заратустровата реформа, другите два важни мотива от индийския ансамбъл — „магията“ на Варуна и космологическото „връзване“ — повече не се появяват.
Етнографски паралели
Би било безполезно да се правят каквито и да било общи заключения от познатите ни индоевропейски факти, преди да сме разширили, както впрочем обещахме, историческата си и културна перспектива и да сме включили комплекса на „връзването“ в една по-голяма група от аналогични или идентични символики. Но още отсега можем да посочим няколко етнографски паралела на индоевропейската група от богове и смъртоносни демони, които „връзват“ мъртвите. Най-близък до иранската двойка Вайу-Астовидхотуш е китайският бог на вятъра и на мрежата Паухи, намиращ се в тесни отношения с богинята-змия Накура, което доказва, че той трябва да бъде причислен към пъклено-лунното културно ниво.102 Колкото до въжетата на Йама, на Нирти, на Астовидхотуш и на германските богини, техните най-точни копия се срещат в областта на Тихия океан. При австралийските Аранда, демонките tjimbarkna овързват нощем душите на човеците и ги убиват, стягайки силно въжето.103 На островите Данже богът на смъртта Ваеруа връзва умрелите с въжета и ги влачи така в страната на мъртвите.104 На Харвейските острови, докато слиза в ада по едно чудотворно дърво, душата на починалия забелязва мрежата на причакващия я бог Акаанга, от когото тя не може да избяга.105 В Сан Кристобал, в Доминиканската република, седналият на една скала „Fisher of Soul“ лови душите.106 На Соломоновите острови роднините са тези, които ловят във водите душата на умрелия, за да я сложат в една кутия до някаква негова телесна реликва (череп, челюстна кост, зъб и т.н.)107 Магьосниците на Харвейските острови притежават магически клопки, в които залавят душите на тези, които искат да погубят.108 Същият обичай се среща и в други културни зони109, но е важно да се отбележи, че начинът, по който богът на смъртта в Меланезия „лови“ и „овързва“ душите е съвсем аналогичен с убийствената техника на магьосниците. Тази взаимна обвързаност на двете магии помага за изясняване на проблема за „връзването“.
100
Той връзва умиращите със своите „връзки на смъртта“ (derezâ mэrэithyaosh, Yasna 53, 8; Scheftelowitz, Die altpersische Religion, стр. 92) „Астовидхотуш е този, който го връзва, а Вайу го отнася така, както е овързан“, Vendidad, 5, 8; H S. Nyberg, Questions de cosmogonie et de cosmologie mazdéennes, II, в Journal Asiatique, октомври-декември 1931 г., стр. 193–244), стр. 205; G. Dumézil, Tarpeia, (Париж, 1947 г), стр. 73. Виж Mènokê Kharat 2, 115; G. Widengren, Hochgottglaube im Alten Iran (Упсала, 1938 г.), стр. 196.
102
Inone, цитиран от Closs, стр. 643, бел. 44. Виж легендата за двата духа — Шен-тю и Ю-леи, които връзват душите на умрелите на дъното на една пещера; К. Hentze, Die Sakralbronzen und ihre Bedeutung in den frühchinesischen Kulturen (Антверпен, 1941 г.), стр. 23.
103
Carl Strehlow, Die Aranda-und Loritja-Stämme in Zentral-Australien, I (Франкфурт на Майн, 1907), стр. 11.
105
W. Wyatt Gill, Myths and Songs from the South Pacific (Лондон, 1876 г.), стр. 161 и сл.; виж също Е. S. С. Handy, Polynesian Religion (Хонолулу, 1927 г.), стр. 73. Виж и М. Walleser, Religiöse Anschaungen u. Gebräuche der Bewohner von Jap (Anthropos, VIII, 1913 г., стр. 607–629 и 612–613).
107
W. G. Ivens, The Melanesians of the S. E. Solomon Islands (Лондон, 1927 г.), стр. 178; същият обичай в Хавай, виж Е. S. Craighill Handy, цит.произв., стр. 92.
109
Тунгузкият шаман използва ласо, за да улови бягащата душа на болен; S. Shirokogorow, The psychomental complex of the Tungus (Шанхай-Лондон, 1935 г.), стр. 290. Впрочем, шаманът имитира техниката на духовете; ibid., стр. 178. Същият културен комплекс при чукчите. Виж по този въпрос книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase (изд. „ЛИК“, 1996 г.)