Магията на възлите
Да разгледаме сега в нейната цялост морфологията на връзките и на възлите в магическата практика. Най-важните факти бихме могли да класираме в две големи категории: 1) магическите „връзки“, използвани срещу човешките неприятели (във войната, при магьосничеството) и обратната операция — „срязване на връзките“; 2) влияещите благотворно възли и връзки, средства за отбрана от дивите животни, от болестите и магиите, от демоните и смъртта. Ще се задоволим с няколко примера. В първата категория, например, бихме могли да цитираме магическите примки, заложени на неприятелите (Atharva Veda, II, 12, 2; VI, 104; VIII, 8, 6), въжетата, опънати от принца по пътя на вражеските войски (Kauçîtaki Samhitâ, XVI, 6), закопаното в земята въже в близост до къщата на някой неприятел или пък скрито в лодката му, за да се преобърне тя във водата,115 накрая възлите, които причиняват всички видове злини, както в древната магия116, така и в съвременните суеверия.117 Що се отнася до „срязването на връзките“, то вече е използвано в Atharva Veda (напр. VI, 14, 2 и сл.); и ако продължим все в този дух, често четем в етнографската литература, че, като предпазно средство, по хората не бива да има никакъв възел през някои критични периоди от живота им (напр. раждане на дете, сватба, смърт)118.
Към втората категория могат да се причислят всички обичаи, които приписват на възлите и на връзките лечебна функция, като средство за защита от демоните, за съхранение на магическо-жизнената сила. Още в древността119, болната част от тялото се овързвала, за да оздравее, а и до днес тази практика е твърде обичайно явление в народната медицина.120 Още по-широко разпространен е обичаят да се защитава човека от болестите и демоните с помощта на възли, на върви и на въжета,121 най-вече по времето, когато жената ражда.122 Почти навсякъде по света се носят възли като амулети.123 Друг доста показателен факт е, че се използват възли и върви при брачния ритуал, за да се защитят младоженците124, макар да се знае, че точно възлите биха могли да попречат на консумирането на сключения брак. Но въпросната многозначност е от онези, които се наблюдават при всички магическо-религиозни използвания на възлите и на връзките. Възлите както предизвикват болестта, така или я отстраняват, или пък изцеляват болния; мрежите и възлите или омагьосват, или пазят от лошата магия; в едни случаи те предпазват новородените, в други ги разболяват; докарват смъртта, но и я отдалечават. Накратко казано, същественото при всички магически и магическо-медицински ритуали е насочването на силата, съдържаща се в дадено „връзване“, във всяко „връзващо“ действие. Впрочем, насочването може да бъде позитивно или негативно, като това противопоставяне следва да се възприема в смисъла на „благотворно“ и на „злотворно“, или в смисъла на „защита“ и на „нападение“.
Магия и религия
Без съмнение, всички тези вярвания и ритуали ни въвеждат в областта на магическото мислене. Но дали фактът, че въпросните народни практики са свързани с магията ни дава правото да смятаме общата символика на „връзването“ като нещо сътворено единствено от магическото мислене? Според нас, не. Дори ако ритуалите и символите на „връзването“ при индоевропейците съдържат пъклено-лунни елементи и, следователно, свидетелстват за силното влияние на магията — което никак не е сигурно! — все пак трябва да се обяснят и други документи, свидетелстващи не само за автентично религиозно изживяване, но и за едно генерално схващане за човека и за света, което е истински религиозно, а не магическо. Прегледът, който направихме на данните от Месопотамия, например, показва, че те не се поддават като цяло на магическо тълкуване. Нещата при евреите са още по-ясни: вярно, че в Библията се говори за „примки на смъртта“ (например: „вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха“ — из „Втора книга Царства“, гл. 22:6; виж също из „Псалтир“ Псалом 17:6: „вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели“ или Псалом 114:3-4: „Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб. Тогава призовах името Господне: Господи! избави душата ми“). Но самият Господ Бог е страшния владетел на тези връзки и Пророците го описват с мрежа в ръка, с която ще накаже виновните: „Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля…“ ( Книга на пророк Осия, гл. 7:12); „И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон…“ (Книга на пророк Иезекииля, гл. 12:13, виж почти същия текст и в гл. 17:20); „Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа…“ (пак там, гл. 32:3). И Иов, в своята толкова дълбока и истинска религиозна вяра, използва същия образ, за да опише всемогъществото на Господа: „знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота“ (Книга на Иова гл. 19:6). Обаче и християните-евреи са знаели, че демонът „връзва“ болните (например в Евангелие от Лука, гл. 13:16 се казва: „А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години…“), затова са говорели за Върховния Бог като за „владетел на връзките“. Така, при един и същи народ срещаме магическо-религиозна многозначност на „връзките“: връзки на смъртта, на болестта, на магията, но и връзки на Бога.125 „Мрежа е метната над всички живи същества“, писа равинът Акиба (Pirkê Abôt, 3, 20); Шефтеловиц, стр. 11). Формулировката е много сполучлива, защото не изразява някакво изключително „магическо“ или „религиозно“ виждане за живота, а цялата сложност на положението на човека в света; и, ако си послужим с една станала вече модна терминология, бихме казали, че тя изразява положението на самия съществуващ.
115
Kauçîtaki Samkhitâ, XLVIII, 4-5: Caland, Altindische Zauberritual (Амстердам, 1900 г.), стр. 167; V. Henry, La Magie dans l’Inde antique (Париж, 1903 г.), стр. 229; Scheftelowitz, стр. 12.
116
Книга на пророк Иезекииля, 13:18-21; С. Fossey, La Magie assyrienne (Париж, 1902 г.), стр. 83; M. Jastrov, The religion of Babylonia and Assyria (Бостън, 1898 г.), стр. 280 и сл.; и т.н.
117
W. Crooke, The popular religion and folklore of Northern India (Уест-минстър, 1896 г.), II, стр. 46 и сл.; S. Seligmann, Der böse Blick (Берлин, 1910 г.), I, 262, 328 и сл.; Scheftelowitz, стр. 14; Frazer, Taboo, стр. 301 и сл.; G. L. Kittr’edge, Witchcraft in Old and New England (Кембридж, Масачузетс, 1929 г.), стр. 201 и сл.; виж: също Handwörterbuch des deutschen Aberglaubens, s.v. Schlinge, Netz, и т.н.; във фолклора, Stith Thompson, Motif-Index, том II, стр. 313.
118
Всичко трябва да бъде отворено и развьрзано, за да се улесни израждането, Frazer, цит. произв., стр. 296 и сл.; но виж също мрежата като средство за защита от демоните на раждащата жена, при Калмуците (Калмуките); Frazer, Folklore in the Old Testament, III (Лондон, 1919 г.), стр. 473. Чрез магията на въжетата и на възлите можело да се попречи да бъде изконсумиран един брак, Frazer, Taboo, стр. 299 и сл. Не може да се умре, докато вратите в къщата са заключени или резетата пуснати (пак там., стр. 309), а на някои места се развързват връзките на покрова, за да се осигури покоя на душата (пак там, стр. 310). В замяна на това, за да се защитят от душите на покойниците, вдовиците в Нова Гвинея носят мрежи в знак на траур (Frazer, The Belifin Immortality, I (Лондон, 1913 г.), стр. 241, 249, 260, 274, 293). Труповете обаче се овързват, все като средство за защита от духовете на мъртвите (Frazer, La Crainte des morts (Страхът от мъртвите), превод на френски език, Париж, 1935 г. стр. 53 и сл.), макар че значението на този обичай е по-сложно.
119
Kauçîtaki-Sam. XXXII, 3, Caland, Altindische Zauberritual, стр. 104; R. C. Thompson, Semitie magie, its origins and development (Лондон, 1908 г.), стр. 165 и сл.
121
Асирия: Thompson, цит. произв., Furlani, La Religione babilonese-assira, II (Болоня, 1929 г.) стр. 166; Китай, Индия: Scheftelowitz, стр. 38
122
Индия: W. Crooke, цит. произв., II, стр. 36; Todas и т.н.: Scheftelowitz, стр. 39; Африка: ibid, стр. 41.
125
Следователно, с право може да се предполага, че и някои ведически загатвания за примките на Варуна също имат религиозен характер, сравним с този на Иов.